Привечер улиците се изпълниха с опиянени безумци, които се заваляха, ругаеха и караха с пистолетите си камбаните да звънят, вдигайки безбожна олелия, докато накрая се появи свещеникът, носейки пред себе си разпятие, и започна монотонно да ги увещава да престанат, изпъстряйки проповедта си с фрагменти на латински. Този човек беше набит на улицата и най-безсрамно мушкан и ръган, и докато лежеше на земята, стискайки своя истукан, те го замеряха със златни монети. Когато се надигна, свещеникът не благоволи да посегне към монетите, но после дотичаха няколко малки момчета и след като ги събраха, той им нареди да му ги дадат, а в това време варварите надаваха диви викове и пиеха за негово здраве.
Зяпачите се разотидоха и тясната уличка опустя. Неколцина от американците влязоха в студените води на реката, където се плискаха известно време, след което се върнаха целите вир-вода на улицата и се спряха под мъждивата светлина на уличните фенери — тъмни, димящи, апокалиптични фигури. Нощта беше студена и те се затътриха по калдъръмените улици на града, забулени в пара, като някакви зверове от книга с вълшебни приказки. И отново бе започнало да вали дъжд.
На другия ден беше празникът Лас Анимас182 и по улиците мина шествие и теглена от коне боядисана старинна катафалка с недодялана статуя на Христос. След нея вървеше група от църковни псалтове и свещеник, който звънеше с малко звънче. Босоного братство, облечено в черно, крачеше най-подир, мъкнейки скиптри от бурени. Исус Христос се клатушкаше застрашително, жалка фигура от слама с издялани глава и крака. Беше увенчан с корона от бодливи клонки, на челото му бяха нарисувани капки от кръв, а на сухите му дървени бузи — сини сълзи. Гражданите коленичеха и се кръстеха, а някои пристъпваха напред, докосваха одеждата на фигурата и целуваха пръстите на краката й. Печалната процесия мина с трополене по улицата, а местните малчугани седяха пред вратите, ядяха сладкиши с формата на черепи и наблюдаваха шествието и дъжда.
Съдията беше сам в кантината. Той също гледаше дъжда с малките си очи върху огромното си голо лице. Беше напълнил джобовете си с малки захарни черепи, седеше до вратата и ги предлагаше на минаващите деца, които вървяха под стрехите, но те се отдръпваха уплашени като млади жребчета.
Вечерта групи от граждани се спуснаха от гробището надолу по склона на хълма, а по-късно по тъмно, със свещ или лампа в ръка, се появиха отново и тръгнаха към църквата да се молят. Никой почти не успяваше да се измъкне от лапите на обезумелите от пиене американци и тези кирливи гости на града сваляха дебелашки шапките си, залитаха по улиците, хилеха се и правеха неприлични предложения на младите момичета. Карол бе затворил окаяната си кръчма по здрач, но се принуди да отвори отново, за да не разбият вратите му. Някъде през нощта пристигна група ездачи, пътуващи към Калифорния, всичките окапали от умора. Въпреки това след по-малко от час те потеглиха отново. В полунощ, когато се твърдеше, че душите на мъртвите тръгвали да бродят, ловците на скалпове отново ревяха по улиците и стреляха с револверите си въпреки дъжда и смъртта и това продължи спорадично чак до разсъмване.
На другия ден Глантън изпадна в нещо като пиянски пристъп, изскочи безумен и чорлав на двора и откри огън с пистолетите си. Следобеда лежеше вързан за леглото си като луд, а в това време съдията стоеше до него, охлаждаше челото му с мокър парцал и му говореше тихо. Отвън се чуваха гласове, идващи от стръмните хълмове. Беше изчезнало малко момиченце и няколко групи граждани претърсваха минните шахти. След известно време Глантън се унесе и съдията стана и излезе.
Денят беше сив и дъждовен и вятърът разнасяше листата. Дрипаво момче излезе от една врата до дървен улук и дръпна съдията за лакътя. То носеше две кутрета в ризата си и ги предложи за продан, улавяйки едното за врата.
Съдията гледаше нагоре към улицата. Когато свали очи към момчето, то хвана и второто кутре и двете животинки увиснаха отпуснато. Perros a vende183, каза момчето.
Cuanto quieres184, попита съдията.
182
Пълното име на празника е Fiesta de las Santas Animas. Той се пада на 27 октомври и с него започва мексиканският Хелоуин. — Б.пр.