Момчето погледна първо към едното и после към другото животно. Накрая като че ли избра онова, което щеше да се хареса повече на съдията; може би такива кучета съществуваха някъде. То тикна напред кутрето в лявата си ръка. Cincuenta centavos185, каза момчето.
Кучето се сви и направи опит да се отдръпне в ръката му като животно, което отстъпва навътре в някаква дупка. Бледосините му очи бяха празни и изплашени, както от студа и дъжда, така и от съдията.
Ambos186, рече съдията. И бръкна в джоба си за монети.
Продавачът реши, че това е някаква търговска хитрост и започна да изучава отново кучетата, сякаш за да се убеди в стойността им, но съдията извади от нечистите си дрехи малка златна монета, която стигаше за цяло котило кутрета. Той сложи монетата върху дланта си, поднесе я напред и с другата си ръка взе кучетата от момчето, държейки ги в юмрука си като чифт чорапи. После направи подканящо движение с ръката, в която държеше монетата.
Andale187, каза той.
Момчето се вторачи в монетата.
Съдията сви ръката си в юмрук и после я отвори. Монетата беше изчезнала. Той размърда пръстите си в празния въздух, посегна зад ухото на момчето, извади монетата и му я подаде. Момчето я задържа между двете си ръце, сякаш беше малък съд с нафора и вдигна очи към съдията. Но Холдън вече се отдалечаваше с увисналите във въздуха кутрета. Той тръгна по каменния мост, погледна надолу в придошлите води, вдигна кученцата и ги хвърли.
В другия край на моста имаше малка уличка, която вървеше успоредно на реката. Тук вандименецът уринираше от една каменна стена във водата. Когато видя съдията да хвърля кутретата от моста, той извади пистолета си и извика.
Кученцата изчезнаха за миг сред пяната. Те бяха понесени, първо едното, а после и другото, от зелените талази над шлифованите каменни плочи на дъното към вира по-долу. Вандименецът вдигна револвера си и запъна ударника. В бистрите води на вира листата на върбата, които бяха под водата, танцуваха като нефритени лъчеперки. Пистолетът подскочи в ръката му и едното от кутретата беше подхвърлено нагоре от ударната вълна. Вандименецът стреля отново и във водата се появи мътно розово петно. Той запъна ударника за трети път и след поредния изстрел другото кутре също се обагри в червено и потъна.
Съдията продължи надолу по моста. Когато момчето дотича и погледна надолу към водата, то все още стискаше монетата в ръката си. Вандименецът стоеше отсреща на улицата, държейки пениса си в едната ръка и револвера в другата. Димът от изстрелите се беше разнесъл надолу по течението и от телата на кутретата нямаше и следа.
Някъде през късния следобед Глантън се събуди и успя да се освободи от въжетата, с които беше вързан. Другарите му научиха за това, когато той отряза с ножа си мексиканското знаме пред казармата и го върза за опашката на едно муле. След това яхна мулето и го подкара през площада, влачейки свещения флаг през калта след себе си.
Глантън направи кръг по улиците и се появи отново на площада, мушкайки ожесточено животното в хълбоците. Когато възви, проехтя изстрел и мулето се строполи мъртво на земята с куршум от мускет, заседнал в мозъка. Глантън се измъкна изпод трупа, претъркулвайки се, изправи се на крака и започна да стреля като обезумял. Една старица се свлече безмълвно на калдъръма. Съдията, Тобин и Док Ървинг изскочиха презглава от кръчмата на Франк Карол, застанаха на коляно в сянката на една стена и откриха огън към горните прозорци. Още половин дузина американци се появиха иззад ъгъла в далечния край на площада и в пукотевицата двама от тях паднаха на земята. Късчета олово отскачаха с пищене от камъните и димът от стрелбата надвисна над улиците във влажния въздух. Глантън и Джон Гън си бяха пробили път покрай стените до един сайвант зад хана, където бяха конете им, и започнаха да ги извеждат. Още трима от отряда изтичаха на двора, мъкнейки хамути, и започнаха да оседлават конете. Стрелбата на улицата беше вече непрекъсната, двама американци бяха мъртви и още неколцина други лежаха на земята, викайки за помощ. Когато трийсет минути по-късно отрядът тръгна да излиза от града, те бяха подложени на прекъслечна канонада от мускетни изстрели, камъни и празни бутилки и оставиха шестима от своите в града.
Час по-късно Карол и още един американец на име Санфорд, който живееше в града, ги настигнаха. Гражданите на Хесус Мария бяха опожарили пивницата. Свещеникът бе дал последно причастие на ранените американци, след това се беше отдръпнал настрани и те бяха довършени с куршум в главата.
Преди да се мръкне, наемниците срещнаха керван от сто и двайсет мулета, които се изкачваха с усилие по западния склон на планината, мъкнейки бутилки с живак за мините. Те чуха плющенето на камшиците и виковете на водачите далече по-долу по лъкатушещия път и видяха натоварените животни, които се бъхтеха като кози нагоре по самия ръб на разлома на голата скална стена. Лош късмет. Двайсет и шест дни път от морето и по-малко от два часа до мините. Мулетата се катереха, хриптейки, по сипея, а водачите — в дрипавите си колоритни костюми — не им даваха мира нито за миг. Когато първият от тях видя ездачите, той се надигна на стремената и погледна назад. Колоната от мулета се виеше надолу по пътеката на половин миля разстояние или повече и когато се спряха и скупчиха отпред, част от върволицата се виждаше на завоите, по осем-девет мулета на отсек, гледащи ту в едната, ту в другата посока. Опашките на животните бяха оглозгани почти до кокал от тези отзад и живакът в шишетата от гутаперча188 пулсираше тежко, сякаш всяко от мулетата носеше по два тайнствени звяра, които мърдаха и дишаха неспокойно в издутите дисаги. Първият мулетар се обърна и отново хвърли поглед назад към пътеката. Глантън вече се приближаваше към него. Онзи го поздрави дружелюбно. Глантън мина безмълвно покрай него откъм вътрешната страна на тясната камениста пътека, бутвайки опасно мулето на водача, което беше спряло сред подвижните глинести шисти. Лицето на мъжа се помрачи, той се извърна и подвикна нещо назад. Другите наемници вече минаваха покрай него с присвити очи и лица черни като на огняри от барутния нагар. Той слезе от мулето и извади ескопетата си изпод крилото на седлото. В този момент Дейвид Браун беше точно срещу него, вече с пистолет в ръка, скрит от другата страна на коня. Той вдигна оръжието над лъка на седлото и застреля мъжа право в гърдите. Онзи се строполи тежко на земята, Браун стреля срещу него още веднъж и мексиканецът падна от ръба на скалата и изчезна в бездната по-долу.
188
Тропическо растение, от чийто сок се извлича еластично вещество, използвано за различни цели. — Б.пр.