Другите от отряда дори не се обърнаха, за да разберат какво се е случило. Без никакви колебания те откриха огън срещу мулетарите. Мексиканците падаха от седлата си и оставаха да лежат на пътеката или се търкулваха през ръба на пропастта и политаха в нея. Онези, които бяха по-назад, се опитаха да обърнат животните си и да избягат надолу по пътеката, а натоварените мулета, с побелели от ужас очи, зачаткаха с копита по стръмната скална стена, подобни на огромни катерещи се плъхове. Ездачите си пробиваха път между тях и скалата и методично ги събаряха в пропастта, мулетата падаха безропотно като мъченици, премятаха се безмълвно във въздуха и бухваха долу върху скалите сред поразителни пръски от кръв и сребро; шишетата се разбиваха и живакът се разплискваше на талази, течни късове и малки трептящи капки и после всичките му разновидности се събираха по-долу и потичаха по сухото скалисто дере като проявление на някакво върховно алхимично дело, сътворено в тайнствения мрак на земното сърце, бягащия елен на древните189 по планинския склон, ярки пъргави потоци, които се спускаха по издълбаните от дъжда улеи, изпълваха хлътнатините в скалата и бързаха надолу от тераса на тераса, блещукащи и гъвкави като змиорки.
Мулетарите достигнаха до завой на пътя, където урвата не беше толкова главоломно стръмна и с ужасени викове се хвърлиха надолу, падайки и търкаляйки се сред шубраците и боровете, а наемниците насочиха изоставените мулета след тях, препускайки надолу по скалистата пътека като обезумели, сякаш над самите тях беше надвиснало нещо страховито. Карол и Санфорд пътуваха на известно разстояние от отряда и когато достигнаха до мястото, където последните мулетари бяха изчезнали, спряха конете си и хвърлиха поглед назад по протежение на пътеката. Тя беше пуста, с изключение на няколкото мъртъвци от кервана. Петдесет мулета бяха изблъскани в пропастта и от завоя на скалата се виждаха разнебитените тела на животните, разпилени надолу сред камънака, и малките блестящи езерца от живак под вечерната светлина. Конете тъпчеха с копита и извиваха шии. Двамата ездачи надникнаха надолу в гибелната бездна, размениха си погледи, но не беше нужно да си казват нищо и затова дръпнаха юздите на конете си и ги смушкаха с шпорите, продължавайки надолу през планината.
Настигнаха останалите по здрач. Те бяха слезли от конете си на другия бряг на реката и хлапето и делаверите не позволяваха на разпепените животни да се доближат до водата. Карол и Санфорд поеха през брода, водата стигаше до коремите на конете им, а самите коне пристъпваха внимателно по речните камъни, поглеждайки диво нагоре по течението, където един водопад изливаше с грохот талазите си от тъмнеещата гора в кипналия, разпенен вир по-долу. Когато излязоха от брода, съдията тръгна към тях и хвана коня на Карол за юздите.
189
Бягащият елен, преследван от ловци, е често срещан мотив в изкуството на древните цивилизации. — Б.пр.