Какво значи „сюзерен“?
Пазител. Пазител или повелител.
Защо не казваш пазител тогава?
Защото той е особен вид пазител. Сюзеренът управлява дори когато има и други правила. Неговата власт отменя другите прерогативи.
Тоудвайн се изплю.
Съдията постави длани върху земята и се вгледа в любознателния си спътник. Това е територията, над която аз съм предявил права, каза той. И въпреки това навсякъде върху нея има изолирани зони с автономен живот. Автономен. И за да стане той мой, нищо не трябва да се случва, освен ако не съм дал разрешение за това.
Тоудвайн седеше кръстосал ботуши пред огъня. Никой човек не може да опознае всичко на тази земя, отбеляза той.
Съдията наклони леко голямата си глава. Онзи, който смята, че тайните на света са завинаги скрити от него, живее в неизвестност и страх. Суеверията ще го повлекат надолу. И дъждът ще подкопае делата в живота му. Но онзи, който си е поставил задачата да открие нишката на реда в гоблена, със самото си решение поема отговорност за света и само поемайки такава отговорност, ще намери начин да диктува собствената си съдба.
Не виждам какво общо има това с хващането на птици.
Свободата на птиците е оскърбление за мен. Аз бих ги сложил всичките в зоологически градини.
Това би била една дяволска зоологическа градина.
Съдията се усмихна. Да, съгласи се той. И въпреки това.
През нощта мина керван. Главите на конете и мулетата в него бяха загърнати с вълнени наметала, а водачите вървяха безмълвно в тъмнината, предупреждавайки се един друг да пазят тишина, вдигайки пръсти пред устните си. Съдията ги наблюдаваше от един голям камък, откъдето се виждаше пътят.
На сутринта продължиха. Прегазиха калната река Яки през един брод и поеха през насаждения от слънчогледи, високи колкото човек на кон; мъртвешките им лица бяха извърнати на запад. Местността стана по-открита и започнаха да се натъкват на царевични ниви по хълмовете, а тук-там имаше разчистени участъци, където се виждаха сламени колиби и портокалови и тамариндови горички. От хора обаче нямаше и следа. На 2 декември 1849 г. влязоха в град Урес, столицата на щата Сонора.
Не бяха стигнали и до средата на града, когато успяха да привлекат около себе си най-разноликата и окаяна тълпа, която бяха срещали до този момент: просяци и надзиратели на просяци, курви и сводници, амбулантни търговци, мръсни дечурлига и цели делегации от слепи, сакати и натрапчиви сиромаси, всичките крещящи „por dios“; имаше и такива, които бяха яхнали носачите си като коне и ги пришпорваха, а също и огромно множество от хора на всякаква възраст и с всякакво обществено положение, които се бяха стекли просто от любопитство. Домакини, изрисували лицата си в тъмносиньо и карминено червено като задниците на маймуни, висяха по терасите и надничаха иззад ветрилата си с някаква зловеща свенливост като травестити в лудница. Съдията и Глантън яздеха начело на тази малка колона и обсъждаха нещо помежду си. Конете препускаха неспокойно в лек галоп и когато ездачите драсваха с шпорите си някоя случайна ръка, протегната към сбруята на конете им, тази ръка се отдръпваше мълчаливо.
За през нощта отседнаха в един хан на края на града, стопанисван от немец, който им предостави цялата сграда и не беше видян повече, било то за да им бъде в услуга или за да си получи заплащането. Глантън обикаляше из високите, прашни стаи с плетени тавани от върбови клони и накрая намери една стара criada196, скрита в нещо, което минаваше за кухня, макар в него да нямаше нищо кулинарно, с изключение на един мангал и няколко глинени гърнета. Той я изпрати да им стопли вода за къпане и й тикна шепа сребърни монети в ръката с нареждането да им приготви и нещо за ядене. Мексиканката се вторачи в монетите, без да помръдва, докато накрая не я изпъди и тя тръгна надолу по коридора, държейки парите в шепата си, сякаш бяха някаква птица. Жената изчезна от поглед нагоре по стълбата, извиквайки нещо, и скоро още няколко жени се засуетиха из хана.
Когато Глантън се върна обратно в салона, вътре имаше четири-пет коня. Той ги пропъди с шапката си, после тръгна към вратата и погледна навън, където стоеше безмълвна тълпа от зяпачи.
Mozos de cuadra, извика той. Venga. Pronto.197
Две момчета си пробиха път през тълпата и тръгнаха към вратата, последвани от още няколко. Глантън повика най-високото от тях при себе си, сложи ръка на главата му, завъртя го в кръг и погледна останалите.