Este hombre es el jefe198, каза той. „Началникът“ стоеше важно, хвърляйки погледи ту насам, ту натам. Глантън завъртя главата му към себе си и се вгледа в него.
Те encargo todo, entiendes? Caballos, sillas, todo.199
Sí. Entiendo.200
Bueno. Andale. Hay caballos en la casa.201
Началникът се обърна, извика имената на приятелите си и половин дузина от тях пристъпиха напред и влязоха в къщата. Когато Глантън се върна в салона, те тъкмо водеха към вратата животните — някои от тях убийци на хора — говорейки им строго. Най-дребното от момчетата беше само малко по-високо от краката на коня, за който отговаряше. Глантън тръгна към дъното на постройката и се огледа за бившия свещеник, когото му беше забавно да изпраща за курви и пиене, но него го нямаше. Замисли се кой друг беше подходящ за тази мисия, накрая се спря на Док Ървинг и Шелби, даде им шепа монети и се върна в кухнята.
По тъмно половин дузина млади кози вече се печаха на шиш на двора зад хана и черните фигури на мъжете се мержелееха под задимената светлина. Съдията се разхождаше наоколо в ленения си костюм и даваше указания на готвачите с пура в ръка, следван от струнен оркестър от шестима музиканти, които бяха неотклонно на три крачки зад него и свиреха. Мях с пулке висеше на триножник в средата на двора и Ървинг се беше върнал с между двайсет и трийсет курви с всякакъв размер и възраст. Пред хана пък беше разгърната цяла колона с фургони и каруци с импровизирани лавки и всички търговци хвалеха на висок глас стоката си, заобиколени от подвижно множество от граждани, дузина полуобяздени коне за продан, които се изправяха на задните си крака и цвилеха, и окаяни на вид говеда, овце и свине заедно със собствениците им, докато накрая целият град, от който Глантън и съдията се бяха надявали да се отърват, беше току пред вратата им, подел карнавал, отличаващ се с онзи тип празнично настроение и нарастваща грозота, характерни за празненствата в тази част на света. Огънят на двора беше накладен толкова високо, че от улицата гърбът на сградата изглеждаше като обхванат от пламъци и непрекъснато пристигаха нови търговци със стоките си и нови безделници заедно с навъсени групи от индианци яки с набедреници, които се надяваха да бъдат наети на работа.
В полунощ на улицата имаше огньове, танци и пиянство и ханът ехтеше от пронизителните викове на курвите; съперничещи си шайки от псета се бяха промъкнали във вече притъмнелия и изпълнен с дим двор, където между тях избухнаха яростни схватки за обгорените кости от кози; чуха се и първите нощни изстрели и ранени кучета завиха и се затътриха по земята, докато Глантън не излезе навън и не ги изби с ножа си, зловеща сцена под мъждеещата светлина — окървавените кучета, безмълвни, с изключение на чаткането на челюстите им, се влачеха през двора като тюлени или някакви други същества или стояха свити до стените, докато Глантън ги обхождаше и разцепваше черепите им с масивния си нож с огромна медна дръжка. Но той едва бе влязъл в хана, когато около шишовете се чу скимтенето на други кучета.
В малките часове на нощта повечето лампи в хана бяха изгаснали и от стаите се носеше пиянско хъркане. Лавкаджиите с техните каруци вече ги нямаше и пръстените от догорелите огньове се чернееха на пътя като кратери от бомби, а тлеещите цепеници бяха домъкнати до един последен огън, около който стояха старци и момчета, които пушеха и си разказваха истории. Когато призори планините на изток започнаха да се очертават, тези фигури също изчезнаха някъде. Оцелелите кучета бяха разнесли кокалите из целия заден двор на хана, мъртвите им събратя лежаха в тъмните херпеси на собствената си кръв, изсъхнала в прахта, и вече се чуваха първи петли. Когато съдията и Глантън се появиха на входната врата в костюми, съдията в бял, а Глантън в черен, единственият човек навън беше едно малко конярче, което спеше на стъпалата.
Joven202, каза съдията.
Момчето подскочи.
Eres mozo del caballado?203
Sí, senor. A su servicio.204
Nuestros caballos205, каза Холдън. Той се канеше да опише животните, но момчето вече бе хукнало.
Беше студено и ветровито. Слънцето още не бе изгряло. Съдията стоеше на стъпалата, а Глантън крачеше напред-назад, разучавайки периметъра. Десет минути по-късно момчето и негов другар се появиха на улицата, тичаха боси през глава, водейки двата коня, натимарени и оседлани. От устите на конете излизаха облачета пара и главите им се въртяха елегантно ту на едната, ту на другата страна.