XV
На 5 декември преди зазоряване те тръгнаха на север в студения мрак, носейки нов договор, подписан от губернатора на щата Сонора за доставяне на скалпове на апачи. Улиците бяха тихи и пусти. Карол и Санфорд бяха дезертирали от отряда и с тях сега яздеше момче на име Слоут, което се беше разболяло преди няколко седмици и бе оставено тук да умре от пътуващи златотърсачи. Когато Глантън го попита дали е роднина на комодора207 със същото име, момчето се изплю спокойно на земята и заяви, че не е, нито пък той на него. То яздеше в челото на колоната и навярно си мислеше, че е имало късмета да се измъкне от това място, но ако изобщо бе благодарило на някой бог за това, беше прибързало, защото тази страна още не беше приключила с него.
Яздеха на север през широката пустиня на Сонора и се скитаха безцелно из тази обгорена пустош няколко седмици в преследване на слухове и сенки. Говедари твърдяха, че са видели няколко разпилени шайки индианци чирикауа208 в някакво окаяно изоставено ранчо. Няколко пеони бяха причакани и убити. Две седмици по-късно организираха клане над едно пуебло на брега на река Накозари и два дена след това, докато яздеха към Урес със скалповете, се натъкнаха на въоръжен кавалерийски отряд на щата Сонора в равнините на запад от Бавиакора под командването на генерал Елиас. В последвалата схватка и преследване трима от отряда на Глантън бяха убити и седем — ранени, четирима от които нямаше да могат да продължат.
Същата нощ видяха огньовете на армията на по-малко от десет мили на юг. Те седяха в тъмнината и ранените викаха за вода, а в студеното безмълвие преди зората огньовете в далечината още горяха. По изгрев-слънце делаверите се върнаха в лагера и седнаха на земята заедно с Глантън, Браун и съдията. В източните зари огньовете в равнината избледняха като лош сън и земята лежеше гола и блещукаща в чистия въздух. Елиас настъпваше към тях с армия от петстотин души.
Те станаха и започнаха да оседлават конете си. Глантън донесе отнякъде колчан, направен от кожа на оцелот, отброи стрелите в него, така че да има по една за всеки човек, разкъса парче червен вълнен плат на ленти, които върза в основата на четири от стрелите, а после върна всички стрели в колчана.
След това седна на земята с колчана между коленете си и всички мъже от отряда минаха един по един покрай него. Когато хлапето протегна ръка към стрелите, то видя, че съдията го наблюдава и се поколеба. Погледна към Глантън. Пусна стрелата, към която беше посегнало, избра си друга и я изтегли. Около нея беше вързана червена лента. Хлапето хвърли отново поглед към съдията, който обаче не го гледаше, и продължи нататък, заставайки до Тейт и Уебстър. Най-накрая към тях се присъедини един мъж от Тексас на име Харлан, който изтегли последната белязана стрела и четиримата останаха да стоят заедно, а в това време другите оседлаха конете си и ги поведоха.
От ранените двама бяха делавери и един мексиканец. Четвъртият беше Дик Шелби и само той седеше и наблюдаваше приготовленията за тръгване. Останалите делавери в отряда обсъдиха нещо помежду си, сетне един от тях се приближи към четиримата американци и започна да ги изучава един след друг. Той мина покрай тях, обърна се, тръгна обратно и взе стрелата на Уебстър. Уебстър вдигна глава към Глантън, който стоеше до коня си. След това делаверът взе стрелата на Харлан. Глантън се обърна към ребрата на коня, стегна опаса му и се качи на седлото. Намести шапката си. Никой не каза нищо. Харлан и Уебстър тръгнаха за конете си. Глантън седеше на своя, докато мъжете от отряда минаваха покрай него, сетне дръпна юздите и ги последва към равнината.
Делаверът беше отишъл за коня си и го поведе все още спънат през отъпкания пясък, където бяха спали мъжете. От ранените индианци единият мълчеше и дишаше тежко със затворени очи. Другият си напяваше нещо монотонно. Делаверът пусна юздите, взе бойната тояга от дисагите си, застана разкрачен над ранения, замахна с тоягата и с един удар разби черепа му. Онзи се изви, потръпвайки леко в конвулсия и сетне притихна. Другият беше умъртвен по същия начин, след което делаверът вдигна крака на коня, за да свали букаите му, изправи се, върна тоягата на мястото й, качи се на седлото и обърна коня. Той погледна двамата американци, които стояха там. Лицето и гърдите му бяха изпръскани с кръв. После докосна коня с пети и потегли.
206
В египетската митология — осем древни божества, почитани в Хермополис по време на Старото царство (XXVII-XXII в. пр.н.е.). Четири от божествата са мъжки и с глави на жаби и четири — женски, с глави на змии. — Б.пр.
207
Става дума за Джон Д. Слоут (1781-1867), американски морски офицер, комодор и адмирал, който завладява Калифорния в полза на Съединените американски щати по време на Мексиканско-американската война от 1846-1848 г. — Б.пр.