Снегът бе изпълнил хлътнатините по склона и той прегазваше преспите с усилие, подпирайки се на голите скали, докато накрая пръстите му се вкочаниха от студ. Премина предпазливо през един чакълест сипей и започна да се спуска надолу през натрошените камъни и малките чворести дървета. Падаше отново и отново, отчаяно търсеше някаква опора в тъмнината, изправяше се и опипваше колана си, за да провери дали револверът му е там. Така измина цялата нощ. Когато стигна до едно равно място над каньона, хлапето чу шума на потока, който течеше в пролома под него, и тръгна, препъвайки се, с ръце под мишниците като избягал лунатик в усмирителна риза. Скоро навлезе в едно песъчливо старо корито на река, което най-накрая го отведе отново в пустинята, където се спря, залитайки в студа, и огледа сковано облачното небе с надеждата да зърне звезда.
По-голямата част от снега в равнината, където се озова, се беше разтопил или бе отнесен от вятъра. Талазите на бурята прииждаха един след друг от север, гръмотевиците отекваха в далечината, а въздухът беше студен и миришеше на влажен камък. Той тръгна енергично през голата котловина. Наоколо не растеше нищо друго освен случайни туфи трева и разпръснати храсти палмиля, които стояха самотни и тихи под надвисналото небе, като някакви същества, изпратени тук от друг свят. На изток черните очертания на планините навлизаха в пустинята, а пред него се издигаха отвесни скали и зъбери, подобни на носове, масивни и мрачни, надвиснали над пустошта. Не беше ял нищо от почти два дни и малко беше почивал. От време на време зърваше света пред себе си под светлината на периодично проблясващите мълнии и така заобиколи една тъмна скална издатина от дясната му страна, след което се спря, треперейки и духайки в разкривените си парализирани пръсти. Далече напред в прерията гореше огън, разнасян от вятъра самотен пламък, който ту се надигаше, ту затихваше и разпръскваше искри по посока на бурята, горещи прашинки, довени от някаква невъобразима ковачница, която виеше в пустошта. Хлапето седна и се загледа. Не беше в състояние да прецени колко далече е огънят. Легна по корем, за да види на фона на небето какви бяха хората там, но нямаше нито небе, нито светлина. Лежа дълго време, наблюдавайки, но не забеляза нищо да помръдва.
Когато потегли отново, огънят като че ли непрекъснато се отдалечаваше от него. Група фигури мина между него и светлината. След това още веднъж. Може би бяха вълци. Той продължи.
Беше самотно дърво, което гореше в пустинята. Привлеченият от него пилигрим бе пътувал дълго, за да стигне тук, и сега коленичи върху горещия пясък и протегна вкочанените си ръце. В това време навсякъде около него в този необикновен ден пъплеха и ровеха негови по-малки съюзници: малки сови, които пристъпваха мълчаливо от крак на крак, тарантули, солпуги210, скорпиони, отделящи миризма на оцет, зли паяци-земеровки, мънистени отровнозъби гущери с черни усти като на кучета чау-чау, смъртоносни за човека, дребни пустинни гущери базилиски, изхвърлящи кръв през очите си, и малки пясъчни усойници, подобни на безмълвни божества, същите като в Джида211 и Вавилон. Съзвездие от горящи очи по края на пръстена от светлина, всички обвързани в несигурно примирие пред тази факла, чиято яркост затъмняваше звездите в техните орбити.
Когато слънцето изгря, хлапето спеше под тлеещия скелет на обгорения дънер. Бурята отдавна беше отминала на юг и обновеното небе беше студено и синьо, а струята дим от изгорялото дърво се издигаше вертикално нагоре в тихата утрин като тънък стилус, отбелязващ часа с неговата особена и леко дишаща сянка върху лицето на терен, лишен от всякакво друго обозначение. Всички създания, които бяха бдели с него в нощта, вече ги нямаше и наоколо се виждаха само странните коралови форми на фулгарита212 с неговите обгорени бразди и стопилки в пясъка там, където над земята беше прелетяла кълбовидна мълния, свистяща и воняща на сяра.
Седнал в центъра на тази осеяна с кратери пустош, той наблюдаваше как светът се превръща по краищата в блещукаща догадка, опасваща пустинята наоколо. Малко по-късно стана и тръгна по края на котловината и нагоре по сухото дере, следвайки малките, демонични дири на дивите свине, докато накрая ги намери да пият вода от неголямо блато със застояла вода. Те побягнаха подплашени през чапарала, а той легна на влажния отъпкан пясък, пи вода, пое си дъх и пи отново.
212
Тръбообразно, стъкловидно образувание, породено от стопяването на пясък и скала под въздействието на мълния. — Б.пр.