Следобеда тръгна през долината с натежал корем от изпитата вода. Три часа по-късно стоеше пред дълга дъга от следи от конски копита, идващи от юг, оставени от конен отряд. Тръгна по периферията на следите, определи къде бяха минали отделните ездачи, предположи броя им, а също и това, че бяха яздили в лек галоп. Вървя по следите няколко мили и начинът, по който бяха групирани, му подсказа, че конниците бяха яздили заедно, а преобърнатите камъни и отпечатъците от копита в дупките говореше ясно, че бяха пътували през нощта. Остана загледан в равнината, заслонил очите си с ръка, за някакъв прах или знак от генерал Елиас. Нямаше нищо и продължи. Около миля по-нататък се натъкна на някаква странна почерняла маса като обгорялата плът на неизвестен нечестив звяр. Заобиколи я. Следи от вълци и койоти се кръстосваха с тези от копита и ботуши — кратки притичвания, водещи до овъглената маса, след което дирите се отдалечаваха отново.
Това бяха останки от скалповете, взети при Накозари, които бяха хвърлени неосребрени в зелен вонящ огън, така че нищо да не остане от миналия живот на тези poblanos213, с изключение на този изпепелен съсирек. Кремацията беше извършена на едно леко издигнато място и хлапето проучи всеки сантиметър от терена наоколо, но не намери нищо. В падащия здрач продължи по следите, които говореха за преследване и мрак. След залез-слънце стана студено, макар и далеч не толкова студено, колкото беше в планината. Неговият принудителен пост го беше отслабил и той седна на пясъка да си почине. Събуди се проснат на земята и изкривен. Луната беше изгряла — полумесец, увиснал като детска лодка над една падина в черните, хартиени планини на изток. Той стана и продължи. Койотите лаеха някъде там в далечината и краката му се подгъваха под него. Вървя така още час и се натъкна на кон.
Той стоеше на пътя, пристъпи в тъмнината и отново застана неподвижно. Хлапето се спря с изваден пистолет. Конят мина покрай него, тъмен силует, не можеше да каже дали наблизо има ездач, или не. Животното направи кръг и се върна.
Заговори му. Чуваше дълбокото му пулмонално дишане и тропота на копитата и когато се приближи, усети миризмата му. Следва го почти час, говорейки му, подсвирквайки му и протягайки към него ръце. Когато накрая беше достатъчно близо, за да го докосне, той го хвана за гривата, затича се успоредно с него, долепен до тялото му, сетне обхвана единия му преден крак с краката си и конят се строполи на земята като купчина.
Той първи скочи на крака. Животното се мъчеше да се изправи и си помисли, че може да се е наранило при падането, но не беше така. Пристегна муцуната му с колана си и го яхна, а конят се надигна, потрепвайки под него с разкрачени крака. Потупа го по гърба, заговори му и той тръгна неуверено напред.
Предположи, че е един от товарните коне, купени в Урес. Животното спря, той го подкани да продължи, но то не се подчини. Заби токовете на ботушите си в ребрата му, конят приклекна на задните си крака и запристъпва настрани. Хлапето протегна ръка, свали колана от муцуната му, смушка го с крака, шибна го с колана си и конят тръгна послушно напред. Усука сноп от гривата му около ръката си, тикна револвера по-навътре в колана си и продължи да язди върху голия гръб на коня, усещайки под себе си прешлените на гръбначния му стълб.
Докато пътуваха, към тях се присъедини друг кон, който дойде от пустинята, и все още вървеше с тях, когато се зазори. През нощта забеляза също, че към следите на ездачите се беше присъединила друга, по-голяма група и сега пътят, който водеше на север през долината, беше вече широк и добре отъпкан. Когато се развидели, той се наведе напред с глава до гърба на коня и разучи следите. Бяха неподковани индиански мустанги, може би стотина на брой. Не те се бяха присъединили към ездачите, а по-скоро бе станало обратното. Продължи нататък. Малкото конче, което бе дошло при тях през нощта, се беше отдалечило на няколко левги и сега ги следваше с бдителни очи, а неговият кон беше неспокоен и прималял от жажда.
По обяд животното съвсем остана без сили. Опита се да го отклони от пътя, за да хване другото конче, но не успя. Засмука едно речно камъче и обходи с поглед околността. След това видя ездачите пред себе си. Преди ги нямаше, но сега бяха там. Осъзна, че именно тяхната близост бе причината за тревогата на конете и продължи да язди, държейки под око ту животните, ту линията на хоризонта на север. Товарният кон, който яздеше, трепереше и напрягаше сили и след известно време видя, че ездачите имаха шапки. Смушка коня и се насочи към групата конници, които бяха спрели и седяха на земята, наблюдавайки приближаването му.