Те не изглеждаха добре. Бяха изтощени, целите в кърви и с черни кръгове около очите. Бяха превързали раните си с парцали, които бяха мръсни и окървавени, а дрехите им бяха вкоравени от засъхнала кръв и черни като барут. Очите на Глантън в тъмните им орбити бяха като горящи медицентрове на убийство и той, и измъчените му ездачи се взираха злобно в хлапето, сякаш то не беше част от отряда, макар неговата окаяност да не бе по-малка от тяхната. Хлапето се смъкна от гърба на коня и застана сред тях — изпито, изгарящо от жажда и с безумен поглед. Някой му хвърли манерка с вода.
Бяха изгубили четирима души. Другите бяха напред на разузнаване. Елиас ги беше преследвал през планините през целия ден и цялата нощ и ги беше нападнал в равнината по тъмно, докато валеше сняг, на четиресет мили на юг оттук. Бяха ги гонили на север през пустинята като добитък и те умишлено бяха поели по следите на индианския въоръжен отряд, за да се измъкнат от преследвачите си. Не знаеха колко далече са мексиканците зад тях и колко далече са апачите пред тях.
Хлапето пи от манерката и ги огледа. Нямаше как да предположи кои от липсващите са изпратени напред като разузнавачи и кои са останали мъртви в пустинята. Конят, който Тоудвайн му докара, беше онзи, с който новобранецът Слоут бе напуснал Урес. Когато потеглиха половин час по-късно, два от конете не можаха да станат и бяха изоставени. Хлапето седеше върху едно протрито, разнебитено седло, метнато върху коня на загиналия. Докато яздеше, тялото му се отпусна и взе да се олюлява. Скоро ръцете и краката му висяха и се поклащаха насън, сякаш беше марионетка, качена на кон. Събуди се, за да види, че бившият свещеник язди до него. После пак заспа. Когато се събуди отново, до него беше съдията, който също бе изгубил шапката си и сега на главата му се мъдреше венец от клоните на пустинен шубрак, сякаш беше някакъв невиждан бард на солената пустош. Съдията погледна спасилия се беглец с познатата си усмивка, сякаш той единствен виждаше нещо хубаво в света около тях.
През цялата останала част от деня яздиха през ниски вълнисти хълмове, обрасли с чоя и глог. От време на време някой от резервните коне се спираше, олюлявайки се на пътя, и сетне постепенно се смаляваше зад тях, докато се отдалечаваха. Яздеха по дълъг северен склон в синята вечер и след това през безплодна бахада214, където само тук-там растяха храсти окотильо и туфи от пустинната трева грама. Направиха си лагер в планината, през цялата вечер духаше вятър и те виждаха другите огньове да горят в пустинята на север. Съдията излезе от групата, огледа конете, избра най-окаяното животно от този табун и го хвана за юздите. Мина с него покрай огъня и повика някой да дойде да го държи. Никой не се надигна. Бившият свещеник се наведе към хлапето.
Не му обръщай внимание, момче.
Съдията извика отново от тъмнината отвъд огъня и бившият свещеник сложи предупредително ръка върху рамото на хлапето. Но то се изправи и се изплю в огъня.
Мислиш, че се страхувам от него?
Бившият свещеник не отговори и хлапето се обърна и тръгна към тъмнината, където го чакаше съдията.
Той стоеше и държеше коня. Само зъбите му проблясваха от светлината на огъня. Отведоха заедно коня на известно разстояние. Сетне хлапето хвана плетеното въже, а съдията вдигна един голям овален камък, тежащ може би около сто фунта и разби черепа на животното с един-единствен удар. Кръв шурна от ушите му и то се строполи на земята толкова тежко, че единият му преден крак се счупи под него с глухо изхрущяване. Одраха задницата на коня, без да го кормят. После мъжете отрязаха дебели парчета месо, които изпекоха на огъня, и други по-тънки, които окачиха да се пушат. Разузнавачите не се върнаха, бяха оставени часови и сетне мъжете легнаха да спят, всеки с оръжието до гърдите си.
На следващия ден по средата на предобеда пресякоха една алкална котловина, където беше свикано събрание от отрязани човешки глави. Отрядът спря и Глантън и съдията смушкаха конете си напред. Главите бяха осем на брой, всички до една с шапки и образуваха пръстен, гледайки навън. Глантън и съдията направиха кръг около тях, после съдията слезе от коня си и бутна една от главите с ботуша си. Сякаш за да се убеди, че в пясъка нямаше заровено тяло. Останалите глави го гледаха свирепо с незрящите си очи, като някакви праведници, дали обет за смърт и мълчание.
Ездачите погледнаха на север. И продължиха нататък. Отвъд една неголяма купчина от студена пепел лежаха почернелите останки от два фургона и голите трупове на хората, които бяха пътували в тях. Вятърът бе разнесъл повечето от пепелта и само железните оси подсказваха, че там преди бе имало фургони, както килсоните215 означаваха мястото на корабокруширалите кораби на морското дъно. Телата бяха отчасти изядени и няколко врани се разлетяха при приближаването на конниците, а двойка мишелови припнаха по пясъка, разперили криле като някакви злепоставени хористки, поклащайки неприлично главите си, които изглеждаха като сварени.
214
Алувиална равнина в полите на планина, образувана от натрупването на скални късове и отломки. — Б.пр.