Ездачите продължиха. Те прекосиха едно сухо устие в равната пустиня и следобеда минаха през серия от тесни проломи, навлизайки в хълмиста местност. Усетиха във въздуха мириса на чамово дърво и преди да се стъмни, влязоха в Санта Крус.
Този град, като много други укрепени селища и гарнизони по границата, беше изгубил голяма част от населението си и много от сградите му бяха полуразрушени и необитаеми. Новината за идването им ги беше изпреварила и жителите на града ги наблюдаваха тъпо, докато яздеха по улицата — старите жени, наметнати с черни шалове, а мъжете въоръжени със стари мускети, испански микелети216 и оръжия, сглобени от различни части, грубо прикрепени към ложи от тополово дърво, издялани с брадва като играчки за момчета. Сред тях имаше дори оръжия без затвори, които бяха привеждани в действие със запалена пура, тикната в отвора на цевта; те изстрелваха събраните за целта речни камъчета, които политаха със свистене в ексцентрични траектории, подобно на метеорити. Американците пришпорваха конете си напред. Отново бе завалял сняг и студеният вятър духаше по тясната улица. Въпреки окаяното състояние, в което се намираха, мъжете от отряда гледаха с нескрито презрение нахаканото опълчение около тях.
Те стояха между конете си в една зарита с боклуци малка алея, докато вятърът разтърсваше дърветата от двете й страни и птиците, които гнездяха в сивия сумрак, надаваха писъци, вкопчени в клоните, а снегът се въртеше и носеше над неголемия площад, загръщайки като с покров отсрещните кирпичени сгради и заглушавайки виковете на последвалите ги амбулантни търговци. Глантън и мексиканецът, с когото бяха отишли някъде, се върнаха и американците се качиха по конете си и поеха в колона надолу по улицата, докато стигнаха до стара дървена порта, водеща към вътрешен двор. Той беше поръсен със сняг и вътре имаше кози, магаре и домашни птици, които ровеха и драскаха слепешката покрай стените, когато ездачите влязоха. В един от ъглите стоеше триножник от почернели пръти и до него имаше петно от кръв, отчасти скрито от снега, което сега приличаше на бледа роза под гаснещата светлина. Един мъж излезе от къщата и заговори с Глантън, после размени няколко думи с мексиканеца и им махна с ръка да влязат вътре.
Те седяха на пода на дълга стая с висок таван и изцапани с петна греди, а в това време жена и момиче донесоха купи с гисадо217 от козе месо и керамични чинии, отрупани със сини тортили; поднесоха им също боб, кафе и царевична каша, в която имаше малки парченца сурова кафява захар от захарна тръстика. Навън беше тъмно и снегът кръжеше във въздуха. В стаята нямаше огнище и от чиниите с храна се носеше натрапчиво ухание. След като се наядоха, запалиха, жените събраха посудата и малко по-късно дойде момче с фенер, което ги поведе навън.
Минаха покрай пръхтящите на двора коне, момчето отвори една груба дървена врата на кирпичен сайвант и се спря, държейки високо фенера. Мъжете донесоха седлата и одеялата си. На двора конете потропваха с копита в студа.
В сайванта имаше кобила с малко жребче, което още сучеше, и момчето понечи да ги изведе, но те му казаха да ги остави. Донесоха слама от една конюшня и я разстлаха върху земята, а момчето държеше фенера, докато си приготвяха постелите. Сайвантът миришеше на пръст, слама и тор и под мръсната жълта светлина на лампата дъхът им излизаше като облачета пара заради студа. Когато оправиха завивките си, момчето свали фенера, излезе на двора и затвори вратата след себе си, оставяйки ги в дълбок непрогледен мрак.
Никой не помръдваше. В тази студена конюшня прихлопването на вратата може би събуди в умовете на някои от тях спомена за други странноприемници не по техния вкус. Кобилата пръхтеше неспокойно, а младото конче пристъпваше около нея. И след това един по един те започнаха да събличат горните си дрехи, дъждобраните от груба кожа, жилетките и наметалата от сурова вълна и един по един разпръскваха около себе си големи припукващи искри, и всеки от тях като че ли носеше плащаница от най-блед огън. Ръцете им, които дърпаха дрехите нагоре, грееха и всяка тъмна душа бе обгърната от доловима и за слуха светлина, която като че ли винаги я беше съпътствала. Кобилата в далечния край на конюшнята изпръхтя и се подплаши от сиянието на тези иначе толкова тъмни създания, а малкото конче се обърна и скри муцуната си в мъхнатия хълбок на майка си.