Господа, каза той. Нямаме нищо против да сервираме на цветнокожи. Приятно ни е да го правим. Но ги молим да седнат на другата маса. Ето там.
Той отстъпи назад и протегна едната си ръка в странен жест на гостоприемство. Гостите му се спогледаха един друг.
За какво говори той, по дяволите?
Ето там, рече мъжът.
Тоудвайн погледна надолу по протежение на масата, където седеше Джексън. Неколцина завъртяха очи към Глантън. Ръцете му бяха върху масата пред него, а главата му беше леко наведена, сякаш се молеше. Съдията седеше усмихнат със скръстени ръце. Всички бяха леко пияни.
Той ни мисли за негри.
Те седяха в мълчание. Старицата на двора беше започнала да вие някаква жалостива мелодия, мъжът все още стоеше с протегната ръка. Чантите, кобурите и оръжията на отряда бяха струпани на купчина точно до вратата.
Глантън вдигна глава. Погледна мъжа.
Как ти е името? — попита той.
Името ми е Оуенс. Аз притежавам това място.
Мистър Оуенс, ако случайно не сте някой проклет глупак, ще погледнете тези мъже тук и веднага ще разберете, че нито един от тях няма да стане от мястото си, за да отиде някъде другаде.
Е, в такъв случай не мога да ви обслужа.
Както желаеш. Попитай я какво има за ядене, Томи.
Харлан, който седеше на края на масата, се наклони леко настрани и попита високо на испански старицата с тенджерите какво има за ядене.
Жената погледна към къщата. Huesos232, каза тя.
Huesos, обясни Харлан.
Кажи й да ги донесе, Томи.
Тя няма да ви донесе нищо, ако аз не й кажа. Аз съм стопанинът тук.
Харлан извика нещо на испански през отворената врата.
Знам със сигурност, че онзи мъж там е негър, каза Оуенс.
Джексън вдигна очи към него.
Браун се извърна към собственика.
Имаш ли пистолет? — попита той.
Пистолет?
Пистолет. Имаш ли пистолет?
Не, нямам в мен.
Браун извади от пояса си един малък „Колт“ с пет гнезда и му го подхвърли. Онзи го улови и остана да стои, държейки го неуверено.
Сега вече имаш. Хайде, застреляй негъра.
Чакайте малко, по дяволите! — каза Оуенс.
Застреляй го, рече Браун.
Джексън се беше изправил и извади един от големите пистолети от пояса си. Оуенс насочи револвера към него. Свали оръжието, каза той.
По-добре не давай заповеди, а застреляй кучия син.
Свали го. По дяволите, човече. Кажете му да го свали.
Застреляй го.
Оуенс запъна ударника.
Джексън стреля. Той просто прокара лявата си ръка над револвера с жест кратък като искра от кремък, дръпвайки рязко петлето. Големият пистолет подскочи и две шепи от мозъка на Оуенс излязоха от задната част на черепа му и паднаха с мокър звук на пода. Той рухна без звук и остана да лежи проснат на земята, едното му око беше отворено и кръвта бликаше обилно откъм разнебитения тил на главата му. Джексън седна. Браун стана, взе пистолета си, отпусна ударника и го затъкна обратно в пояса си. Най-страшният негър, който някога съм виждал, каза той. Намери някакви чинии, Чарли. Съмнявам се, че старата жена е още там.
Те пиеха в една кантина на около стотина крачки от мястото на тази сцена, когато влезе лейтенантът с половин дузина въоръжени мъже. Кантината се състоеше от едно помещение и на тавана имаше дупка, откъдето върху пръстения под падаше сноп светлина. Минавайки през стаята, новодошлите заобикаляха внимателно тази колона от светлина, сякаш беше гореща и можеше да ги опари. Това бяха грубовати местни граждани, които се затътриха бавно към бара в дрипите и кожите си, като някакви пещерни хора, упражняващи безименен поминък. Лейтенантът заобиколи зловонния солариум и се спря пред Глантън.
Капитане, ще трябва да задържим под стража онзи, който е отговорен за смъртта на мистър Оуенс.
Глантън вдигна глава. Кой е мистър Оуенс? — попита той.
Мистър Оуенс е джентълменът, който държеше гостилницата малко по-надолу. Той е бил застрелян.
Съжалявам да го чуя, рече Глантън. Седнете.
Каутс не обърна внимание на поканата му. Капитане, нали не смятате да отречете, че един от вашите хора го е застрелял?
Точно това смятам да направя, каза Глантън.
Капитане, това няма да мине.
Съдията изплува от тъмнината. Добър вечер, лейтенант, каза той. Тези мъже свидетели ли са?
Лейтенантът погледна своя ефрейтор. Не, каза той. Те не са свидетели. По дяволите, капитане! Вие всички сте били видени да влизате в гостилницата и после да излизате от нея след изстрела. Ще отречете ли, че вие и хората ви сте обядвали там?