Ще отрека всяка проклета дума от това, рече Глантън.
Аз пък, кълна се в Бога, мога да докажа, че сте яли там.
Моля ви най-любезно да се обърнете към мен, лейтенант, каза съдията. Аз представлявам капитан Глантън по всякакви правни въпроси. Смятам, първо, че е най-добре да знаете, че капитанът не обича да го наричат лъжец и аз лично бих си помислил добре, преди да се забърквам с него, когато става дума за чест. И второ, аз бях с него през целия ден и мога да ви уверя, че нито той, нито някой от хората му са стъпвали в споменатата от вас гостилница.
Лейтенантът изглеждаше сащисан от наглостта на тези опровержения. Той отклони поглед от съдията към Глантън и после пак към съдията. Проклет да бъда! — рече Каутс. След това се обърна, разбута хората си да мине и излезе.
Глантън наклони стола си назад, облягайки гръб о стената. Бяха наели двама души от градската беднотия, необещаваща двойка, и сега те зяпаха от края на пейката с шапки в ръцете си. Тъмните очи на Глантън се плъзнаха покрай тях и се спряха на собственика на идиота, който седеше сам в другия край на стаята и го наблюдаваше.
Ти пиеш ли? — попита Глантън.
Какво било?
Глантън издиша шумно през носа си.
Ъ-ъ… да, рече онзи. Пия.
На масата пред Глантън имаше общо дървено ведро с тенекиен черпак в него, на една трета пълно с уиски, местно производство, наточено от едно буре на бара. Глантън кимна към него.
Няма да ти го донеса.
Собственикът на идиота стана, взе чашата си и тръгна към масата. Посегна към черпака, напълни си чашата и върна черпака обратно във ведрото. Направи лек жест с чашата си, вдигна я и пи.
Много благодаря.
Къде ти е маймуната?
Мъжът погледна към съдията. И после отново към Глантън.
Аз не го изкарвам често.
Как се сдоби с него?
Оставиха ми го. Мама умря. Нямаше кой да се грижи за него. И затова ми го изпратиха. От Джоплин, Мисури. Просто го пъхнали в една кутия и ми го пратиха. Пратката пътува пет седмици. Това изобщо не беше го притеснило. Отворих кутията и той си седеше там.
Сипи си още една напитка.
Онзи взе черпака и си напълни още веднъж чашата.
Седи си там, от плът и кръв. Нищо му нямаше. Уших му костюм от росер, но той го изяде.
Не са ли го видели вече всички в този град кучия син?
Да. Видяха го. Затова искам да отида в Калифорния. Там ще мога да взимам по двайсет цента на показване.
Може също да те намажат с катран и да те овалят в пера.
Минал съм вече през това. В щата Арканзас. Разправяха, че съм му бил дал нещо. Че съм го упоил. Взеха го от мен и после го чакаха да се оправи, което, разбира се, не стана. Повикаха някакъв специален проповедник да се моли за него. Най-накрая ми го върнаха. Можеше да излезе нещо от мен на този свят, ако не беше той.
Правилно ли разбирам, рече съдията, че идиотът ти е брат?
Да, сър, отвърна мъжът. Това е самата истина.
Съдията протегна ръце, взе главата му в ръце и започна да изучава формата й. В това време мъжът стрелкаше неспокойно очи наоколо, държейки съдията за китките. Съдията, подобен на някакъв огромен и опасен духовен лечител, беше обхванал цялата му глава в дланите си. Мъжът стоеше на пръсти, сякаш за да улесни проучванията му и когато съдията го пусна, той отстъпи назад и погледна към Глантън с очи, които изглеждаха бели в мрака. Новобранците на края на пейката седяха и зяпаха с увиснали челюсти, а съдията присви очи към мъжа, огледа го и отново стисна главата му, държейки го за челото, като в същото време опитваше опаката страна на черепа му с възглавничката на палеца си. Когато Холдън го пусна, мъжът направи крачка назад и падна върху пейката, а новобранците започнаха ту да стават, ту да сядат, ломотейки нещо с дрезгави хриптящи гласове. Собственикът на идиота се изправи и мина покрай ръба на пейката. Когато бе стигнал до средата на стаята, съдията извика след него:
Той винаги ли е бил такъв?
Да, сър. Така си е роден.
Собственикът на идиота тръгна да си върви. Глантън пресуши чашата си, остави я пред себе си и вдигна глава. А ти? — попита той. Но онзи бе бутнал вратата, изчезвайки в ослепителната светлина навън.
Лейтенантът дойде пак вечерта. Той и съдията седнаха заедно и Холдън се зае да му разяснява някои законови положения. Лейтенантът кимаше, свил устни. Съдията му превеждаше различни латински понятия от юриспруденцията. Позоваваше се на различни случаи от гражданското и военното право. Цитираше му Кок, Блекстоун233, Анаксимандър и Талес.
На сутринта възникна нов проблем. Малко мексиканско момиче беше отвлечено. Част от дрехите му бяха намерени разкъсани и окървавени под северната стена, от която най-вероятно беше хвърлено. В пустинята имаше следи от влачене. Намерена беше обувка. Бащата на детето стоеше коленичил, притискайки изцапаните с кръв парцали до гърдите си и никой не можеше да го убеди да стане и да си върви. Тази нощ по улиците бяха запалени огньове, беше заклано теле и Глантън и хората му бяха домакини на пъстро сборище от граждани, войници и деградирали индианци, или tontos234, както ги наричаха техните събратя оттатък стените. Отворено беше буре с уиски и скоро мъжете вече се олюляваха безцелно из дима. Един търговец от града донесе котило с кутрета, едно от които имаше шест крака, друго — два, а трето — четири очи на главата. Той предложи на Глантън животните за продан, но Глантън му каза да се маха и заплаши да ги застреля.
233
Ричард Кок (1829-1897), американски юрист, член на Демократическата партия. Уилям Блекстоун (1723-1780), влиятелен британски юрист. — Б.пр.