— Къде отиваме? — попита тя.
— При колекционера М. Магнусен — заяви Джак и й каза адреса.
— Не звучи като украинско име — отбеляза Али.
— Нито пък като руско, като стана въпрос за това — добави Аника, докато шофираше по оживените улици на Киев.
— Каквато и да е националността му — каза Джак, — изглежда, че той има ясна връзка с отправната ми точка. Сенатор Бърнс е блъснат от кола в Капри, след като е отлетял от тук. Последният човек, с когото се е срещнал, е бил Карл Рочев, чиято любовница беше убита по странен начин със старинно казашко оръжие, а самият Рочев не може да бъде открит никъде. И сега, изглежда, че оръжието е принадлежало на този М. Магнусен.
— Който и да е той — довърши Али.
Който и да беше Магнусен, той беше богат. Живееше извън града, в един толкова скъп район, че никъде не се забелязваха многоетажни сгради, нито циментови блокове. Вместо това имаше хълмиста обработваема земя, която доста напомняше за селските райони на Вирджиния, запазени от опустошението на съвременните градове. Алеята към имението му беше дълга близо километър и се виеше през горички от борове, които биха скрили напълно къщата откъм пътя дори да беше само на стотина метра разстояние от него. Постройката, която се издигаше на нисък хълм, беше оформена по подобие на английските феодални имения — с две крила, прилепени към голяма централна част, която се изправяше срещу посетителя с широките рамене на войник и с презрението, характерно за магистрат от върховния съд.
— Това място изглежда така, сякаш Кийра Найтли11 ще се появи всеки момент в теглена от коне позлатена каляска — отбеляза Али.
Джак помисли, че тя не е много далеч от истината. Мястото беше достойно за мъртъв барон или виконт от деветнайсети век. Сградата не светеше и както скоро разбраха, беше здраво заключена.
— В това няма смисъл — каза Али.
Джак помисли, че и това също беше вярно, освен ако Магнусен, след като беше получил предупредителното обаждане от Бойер, не си беше стегнал багажа и не бе излетял от кафеза за този един час, който им бе нужен, за да стигнат дотук. Щеше да им отнеме много по-малко време, ако не ги беше забавил черният седан, който ги следеше. И тогава той, естествено, разбра всичко.
— Магнусен не е тук — заяви Джак. — Целта на опашката след нас не е била да видят къде отиваме, а да ни забавят. Бойер сигурно е отишъл отзад в магазина си в момента, в който ние си тръгнахме, и е видял, че товарителницата не е на мястото си.
— Въпреки това — отбеляза Аника — няма да навреди, ако поогледаме наоколо.
Тръгнаха горе-долу в североизточна посока и направиха пълна обиколка на имота. Сивото, студено и мрачно утро беше пометено от освежаващ вятър от запад, но високо в небето сутрешните облаци все още се носеха под слънцето. Първо стигнаха до една ябълкова овощна градина. Стройните редици от чепати дървета изглеждаха изоставени и запуснати. След това имаше оградена част, която през лятото вероятно изобилстваше от боб, зеле, краставици и марули, но сега беше пуста.
Дотогава вече бяха стигнали зад къщата, приблизително под ъгъл от четирийсет и пет градуса спрямо дясното й крило, в посока обратна на часовниковата стрелка. След като превалиха едно възвишение, те забелязаха вода, която беше малко езерце или голям вир — от мястото, където се намираха, беше трудно да се прецени. Но онова, което ги изненада, беше малкото семейно гробище в съседната низина, засадено с големи плачещи върби, които толкова жадуваха за вода. Тук бяха надгробните камъни на може би четири или пет членове на семейството — всички те предци на Магнусен, както се досети Джак, след като ги огледа. По някаква причина мозъкът му разпознаваше най-бързо буквите „М“ и „С“.
— Баща, майка и брат, струва ми се — каза Али, когато се доближи до него. — На всеки камък е написано мястото, където са умрели, заедно с датата. — Тя присви очи под разсеяната слънчева светлина. — Мисля, че бащата е бил по-стар с десет години, но любопитното е, че макар и двамата с майката да са умрели в една и съща седмица, мястото е било различно. Кой ли е бил умникът? — зачуди се тя. — Може би бащата е направил парите.
В този момент чуха, че Аника ги вика. Обърнаха се и я видяха да стои на отсрещния хълм и да им маха. Джак се зачуди какво ли е открила и закрачи нагоре по лекия наклон, а Али забърза след него.
— Погледнете. — Аника посочи вляво от тях, веднага щом се изкачиха на билото на хълма.
11
Британска актриса, популярна с ролята си в „Карибски пирати: Проклятието на черната перла“. — Бел.прев.