— Не, не я намерихме.
— Липсва и дясната ръка на Ейприл Фалоус. Намерихте ли я?
— Не.
— Само това ли? „Не“? Тази дума обикновено не е ли последвана от „Предполагаме, че е взета от извършителя“?
— Не, във всеки случай, не.
— Не в този случай, защото се предполага, че сте заловили извършителя, но той не е имал нищо такова в себе си?
— Не.
— Всъщност единственото, което го е свързало с това престъпление, е била кръвта по кожата и по дрехите му, нали така?
— И самопризнанията му за…
— Единственото веществено доказателство, свързващо Арло Уорд с това престъпление, е била кръвта, която е била нарочно размазана по лицето и дрехите му. Така ли е?
Филипс се поколеба и преди да отговори, погледна Кели няколко пъти.
— Да, точно така.
Кели стана.
— Почитаеми съдия, може ли да се оттеглим в стаята ви, за да обсъдим един въпрос, без да присъстват съдебните заседатели?
— Разбира се. Ще направим десет минути почивка и после ще се върнем в съдебната зала за официалния протокол.
Дилън се втренчи в Кели, която не го погледна. Единствената причина, поради която тя искаше да обсъдят въпрос, без да присъстват съдебните заседатели, беше, защото аргументите на обвинението биха пострадали, ако го обсъдят пред тях. Той погледна Лили и Мадлин, които изглеждаха толкова озадачени, колкото и самият той.
51.
Стаята на съдията миришеше по-приятно, отколкото последния път, когато Дилън беше тук. Нямаше прах, всичко беше подредено и върху килима се виждаха вълнички от прахосмукачка. Хамилтън сигурно е накарал да почистят наскоро, вероятно в случай че от медиите поискат да го интервюират.
Дилън и Джеймс седнаха, но Кели скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената до бюрото на съдията. Лили и Мадлин заеха места срещу нея, до отсрещната стена.
— Цялата тази поредица от въпроси трябва да бъде заличена от протокола, почитаеми съдия — заяви Кели.
— Защо? — попита Дилън. — Защото вашият детектив започна да се поти, сякаш към него летят куршуми?
— Защото всичко това е неуместно. Господин Астър е заявил защита невиновен поради невменяемост. И като такава, въпросът дали действията на господин Уорд засилват или намаляват убеждението за невменяемост според закона, представено на съдебните заседатели, би трябвало да е единственият фокус на разпита на господин Астър. Но вместо това той изнамира аргументи, които се крепят на предположението, че господин Уорд не е убил онези хора.
Дилън хвърли на Лили поглед, който казваше: помогни ми, и тя рече:
— Доминиращото дело е „«Хъчинсън» срещу Скаут“. Там обвиняемият е видян да бяга от местопрестъплението. Той също страдал от шизофрения и защитата искала да поддържа тезата за намалени умствени способности. Затова пледирала невиновност и като алтернатива, невиновен поради невменяемост.
— Обстоятелствата са били ограничени и са включвали доказателства за втори извършител — заяви Кели. — Тук няма доказателства, че някой друг е бил замесен в убийствата. Защитата ни прехвърля обратно тежестта на казуса за невменяемост, за да избегне да докаже правилата „Макнатън“6 пред съдебните заседатели. Не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Арло Уорд или не е извършил убийствата, или ги е извършил и е бил невменяем тогава, и защитата трябва да докаже това, не аз. Адвокатите трябва да направят избор, почитаеми съдия, защото в противен случай несправедливо прехвърлят тежестта на доказването върху прокурорите.
— Със сигурност не се налага да правим избор — възрази Лили. — Правилата „Макнатън“ прехвърлят върху нас тежестта да докажем невменяемост, но няма случай, който да казва, че не можем също да твърдим, че Арло не го е направил, но като алтернатива, ако се установи, че го е направил, не смятаме, че той е бил в необходимото психично състояние, за да бъде държан отговорен.
Съдия Хамилтън въздъхна дълбоко, замисли се за момент и след това погледна Джеймс.
— Господин Холдън, имате ли да добавите нещо?
— Мисля, че общо взето това е всичко, уважаеми съдия.
— Господин Астър?
— Цялото това възражение е академично, почитаеми съдия. Аз само проучвам основанията за защита поради невменяемост. Нито веднъж по време на кръстосания разпит не казах, че Арло не е извършил престъпленията, а само че детективът е прибързал да отсъди, без да извърши пълно разследване, което можеше да установи…
— Глупости — прекъсна то Кели. — Вие все едно заявихте: Хей, ние мислим, че той е невинен и луд и обвинението трябва да докаже това, не ние.
6
Даниел Макнатън (1813-1865), шотландски стругар, който убива английския държавен служител Едуард Дръмънд, докато страда от параноидни заблуди. Оттук и името на правен тест за невменяемост, известен като правилата „Макнатън“. — Б.пр.