— Едва вчера успяхме да преодолеем твоя код. И то почти случайно. Защо е трябвало да се криеш? Или предпочиташ ние да не знаем за това?
Без очила Върджил имаше безпомощен и ококорен изглед. Той запелтечи някакъв набързо скалъпен отговор, после неочаквано млъкна и изпъчи предизвикателно брадичката си напред. Гъстите му вежди се сключиха в болезнена изненада.
— Освен това, до мен стигнаха сведения, че си използвал геноконструиращия ни апарат. Без разрешение, естествено, но ти изглежда не си от онези, които чакат зелена светлина.
Лицето на Върджил се обагри в тъмночервено.
— Да не ти е лошо? — попита го Харисън. Няма съмнение, че изпитваше перверзно удоволствие заради начина, по който се гърчеше Върджил. На ситно потрепващите му устни се показа зародиша на доволна усмивка.
— Нищо ми няма — отвърна Върджил. — Аз… се занимавах с биологика.
— Биологика ли? Не съм запознат с този термин.
— Това е страничен клон на биочиповете. Автономни органични компютри. — Болезнено непоносима бе мисълта да каже дори още една дума. Беше писал на Бернард — очевидно безрезултатно — с молба да пристигне тук и да се запознае с разработките му. Нямаше никакво желание да ги предлага доброволно или инак на Генетрон в качеството си на най-обикновен наемен служител — според договора. На пръв поглед идеята му изглеждаше съвсем проста, а му беше отнела близо две години — две години тайни и неимоверни усилия.
— Заинтригуван съм. — Харисън завъртя монитора към себе си и отново взе да прелиства документа. — Значи не говорим само за белтъци и аминокиселини. Виждам, че си се захванал с хромозомите. Дори рекомбиниращи гени от бозайници, смесвани с бактериални и вирусови гени. — Пламъчетата в очите му неусетно бяха изгаснали и сега те изглеждаха непроницаемо сиви. — Само това е достатъчно да затворят Генетрон още сега, Върджил. Ние не разполагаме с никакви предпазни мерки за подобни неща. Не си спазил дори елементарните правила за сигурност.
— Не е вярно, че съм се занимавал с репродуктивни гени.
— Твоите да не са някакви други? — подскочи Харисън, ядосан че Върджил се опитва да го изпързаля.
— Това са интрони. Вериги, които не закодират информация за белтъчна структура.
— И какво за тях?
— Работя само в тази област. Опитвам се… да добавя още нерепродуктивен генетичен материал.
— Звучи ми доста противоречиво, Върджил. Никой все още не е доказал, че интроните не са в състояние да закодират информация.
— Така е, но…
— Но… — Харисън вдигна ръка. — Всичко това няма кой знае какво значение. Фактът е налице — работил си по неща извън договора, опитал си се да запознаеш с резултатите Бернард — без наше знание — и вероятно за да получиш неговата лична поддръжка. За своя изгода. Вярно ли е?
Върджил предпочете да замълчи.
— Не се мисли за голям хитрец, Върджил. Не и в света на бизнеса. Може би все още не си даваш сметка за последствията.
Върджил преглътна мъчително. Лицето му беше пламнало. Чувстваше как пулсира кръвта в слепоочията му и дори лекичко му се виеше свят от прекомерното напрежение. Той подсмъркна два пъти.
— Добре, сега ще те запозная с последствията. Мисля, че си на крачка от това да те изхвърлим от тук.
Върджил вдигна изненадано вежди.
— Да, така е, ти си твърде важен за БМП-проекта. АКо не беше, щеше да изхвръкнеш от тук още в тази минута и аз лично щях да се постарая да не те наемат на работа в нито една частна лаборатория. Но Торнтън, Ротуайлд и другите смятат, че все още можеш да се поправиш. Да се поправиш, казвам. Помисли върху това. Още не съм се съветвал с Йънг. Но да знаеш — сгазиш ли втори път лука — заминаваш си.
Той фиксира заплашително Върджил под сключените си вежди.
— Престани да си губиш времето с излишни занимания. Твоят файл остава тук, но искам да прекратиш незабавно всички експерименти извън БМП-проекта и да унищожиш микроорганизмите, с които си работил. Ако не го направиш, смятай се за уволнен. Два часа, Върджил. Никакви изключения, никакво отлагане.
— Да, сър.
— Това е всичко.
2
Уволняването на Върджил едва ли би впечатлило особено неговите колеги. През трите години работа в Генетрон той беше извършил безчислен брой дребни нарушения в лабораторния етикет. Изключение беше да измие стъкларията, която ползваше и на два пъти беше обвинен, че е пропуснал да изтрие капки от етидиум бромид — много силен мутаген — попаднали върху лабораторните маси. Освен това не се отнасяше с нужното внимание и към радионуклеидите.
Повечето от хората, с които работеше, не биха изразили никакво съжаление от загубата му. В края на краищата всеки един от тях бе млад и надарен специалист в една многообещаваща научна област, повечето очакваха да забогатеят и да основат собствени компании в рамките на следващите няколко години. Върджил се отличаваше съществено от тях. Работеше интензивно и без да вдига особен шум през деня, а след това оставаше да работи извънредно и нощем. Не беше общителен, но и не се държеше враждебно, просто не обръщаше внимание на обкръжаващите го.