Своята лична лаборатория делеше с Хейзъл Овертън, която се славеше с невероятна педантичност и добросъвестност. От всички Върджил най-малко би липсвал на Хейзъл. Може би тъкмо тя бе проникнала в тайния му файл — справяше се чудесно с компютрите и сигурно би дала десет години от живота си за да му създаде подобни неприятности. За съжаление не разполагаше с никакви доказателства, а и нямаше смисъл да се поддава на параноични настроения.
Когато влезе, лабораторията тънеше в мрак. Хейзъл тъкмо извършваше флуоресцентен оглед на желатиновата електрофорезна матрица с миниатюрна ултравиолетова лампа. Върджил включи осветлението. Тя го погледна, свали защитните очила и на лицето й се изписа раздразнение.
— Закъсняваш — бяха първите й думи. — Оставил си лабораторията като неоправено легло. Върджил, това е…
— Истинско безобразие — довърши той вместо нея и хвърли папката с документацията на масата.
— Зарязал си цял статив с опитни образци на масата в общата лаборатория. Боя се, че са унищожени.
— Майната им.
Хейзъл се ококори в него.
— Божичко, колко сме ядосани само!
— Току що ми стъпиха на шията. Заповядаха ми да прекратя всякаква извънпроектна работа и да предам досегашните си резултати на Харисън — в противен случай ми показват зелена светлина.
— Не са прави — произнесе с известна симпатия Хейзъл. Харисън бе прекратил една от нейните извънпроектни разработки преди няколко месеца. — Къде оцапа работата?
— Какво значение има за теб? Предпочитам да остана сам — той й се озъби над масата. — Можеш да довършиш опита в общата лаборатория.
— Бих могла, но…
— Ако не изчезнеш — добави мрачно Върджил, — ще ти размажа петритата с агар по пода.
Хейзъл го изгледа за миг, но вероятно прецени, че този път не се шегува. Тя изключи електродите, събра си набързо багажа и тръгна към вратата.
— Моите съболезнования — подхвърли му през рамо.
— Прието.
Трябваше да изработи някакъв план. Той почеса замислено наболата си брада, докато се опитваше да открие някакъв бърз начин за спасяване на онова, което можеше да се спаси. Склонен бе да пожертва някои продукти на експеримента — културите с Ешерихия коли, например. Те бяха отдавна изминал етап от работата. Пазеше ги като спомен и отправна точка за напредъка си, а донякъде и като резервен вариант, в случай, че се препъне в някоя от следващите си стъпки. Работата обаче, бе потръгнала неочаквано добре. Все още не беше напълно завършена, но бе достатъчно близо до успеха, за да почувства свежия му полъх.
Хейзъловата половина от лабораторията бе изрядно подредена и чиста. В неговата цареше бъркотия, истински хаос от разхвърляно оборудване и пакети с разпечатани химикали. Дори някога бялата абсорбираща гюдерия висеше небрежно от дръжката на едно полуоткрехнато чекмедже и единият й край бе затиснат от пластмасов контейнер с разтворител.
Върджил застана пред таблото за записки и заразглежда почти непонятните бележки, които бе надраскал преди няколко дни.
Миниатюрни инженери. Най-малките машинки в света. Светлинни години пред БМП! Малки хирурзи. Война на туморите. Компютри с неогр. възможности. (Микрокомпютри срещу тумори — ха!)
На пръв поглед драсканици на душевно болен и Хейзъл едва ли би им обърнала някакво внимание. А може би не? Сред учените бе честа практика да си записват всякакви безумни идеи, моментни вдъхновения и дори шегички и да ги забравят там — докато ги изтрие следващият ентусиазиран гений. Кой знае…
Бележките биха могли да пробудят любопитството на някой също толкова умен, колкото бе Хейзъл. Особено след като са забелязали, че работата му по проекта БМП изостава.
Не беше проявил нужната предпазливост.
Проектът БМП — Биочипове с Медицинско Приложение — трябваше да бъде първият практически продукт на биочиповата революция — комбинирането на протеинова макромолекулна верига със силиконови микроелетронни елементи. За биочиповете се пишеше от години в научната литература, но Генетрон се надяваха да бъдат първите създатели на приложни образци, които да преминат изпитания и да получат одобрение в рамките на няколко месеца.