Лю каза:
— Хернандо, поднеси на тези господа…
— „Гролш“ — заяви Майлоу.
Аз си поръчах същото, а Лю добави:
— Капни и на мен от онзи сотерн26, от отлежалия, но съвсем малко.
Ръцете на Хернандо се движеха отривисто като на карате боец. След като ни поднесе питиетата и се върна в средата на бара, Майлоу попита:
— Да сте имали клиент на име Уорк?
— Уърк?
— Уорк — повтори буква по буква Майлоу. — Някъде около тридесет и пет годишен, висок, слаб, с тъмна къдрава коса. Твърди, че е кинопродуцент.
Очите на салонния управител ни погледнаха весело.
— Мнозина твърдят какво ли не, но не си спомням никакъв Уорк.
Майлоу отпи от скоча си.
— А Криминс? Дерик Криминс? Може да е идвал с жена, по-млада, с дълга руса коса.
— Може, навярно… все още ли за Ричард?
— Може би — отговори Майлоу.
— Съжалявам, и за Криминс не си спомням, но някои хора идват тук, без да са си направили резервация, и ние не знаем имената им.
— Говорим за преди осем-девет месеца. Можете ли да помните всяко име — дори и да имате превъзходна памет?
Лю изглеждаше засегнат.
— Ако искате да проверя в книгата за резервации, с удоволствие ще го направя, но отсега мога да ви кажа, че странни имена като тези определено ги помня. — Притвори очи. — Висок и мършав, а? Клиент на Ричард?
— Може би.
— Мисля си за един човек, никога не ми е казвал името си, само валсираше, докато чакаше да го настаня — но нямаше момиче, беше сам. Помня го ясно, защото ни създаде проблеми. Обсеби цялото време на Ричард, докато останалите клиенти още не бяха получили храната си. Те почнаха да се оплакват на помощник-келнерите, помощник-келнерите хванаха мен и аз трябваше да оправям нещата. Друга причина да го помня е, че това беше единственият път, когато имах някакъв проблем с Ричард. Не че той ми се нацупи — това не беше негов проблем, беше си проблем на оня човек, той непрекъснато бърбореше нещо на Ричард и момчето не знаеше какво да прави. Работеше тук само от няколко месеца. Ние непрекъснато им набиваме в главата, че клиентът винаги има право, тъй че Ричард изпадна в затруднено положение, нали разбирате какво искам да кажа? И аз трябваше да се справям, направих всичко по силите си да бъда учтив, но човекът съвсем не беше от учтивите. Така ме изгледа, сякаш говореше „Ти ли ще ми кажеш на мен!“, нали разбирате какво имам предвид?
— Ричард не каза ли какво му е говорил онзи човек?
— Не, но човекът сам каза. Нещо от рода на: „Хей, аз мога да му осигуря хляба, да не мислиш, че той възнамерява да остане тук цял живот!“. Ричард беше на друга маса и ме погледна с крайчеца на окото си, като че искаше да ми даде да разбера, че идеята не е негова. Аз предложих на оня човек да изпием заедно по чаша вино, но той отговори нещо гадно, хвърли парите на масата и си тръгна. Едва стигнаха за сметката, за Ричард едва ли остана нещо. Салата „Цезар“, телешко по пармски, немска шоколадова торта.
— А можете ли да ми кажете какво е свирил пианистът? — попита Майлоу.
Лю се ухили.
— Вероятно „Говориш твърде много“. — Сви рамене. — Наистина съм късметлия, винаги съм имал добра памет, никога не съм имал затруднения с онези старчески работи от рода на склерозата. Ако говорим сериозно, понякога съвсем не е забавно. Имам си две бивши съпруги, които с удоволствие бих забравил. — Смехът му беше хрипкав. — Ако имате снимка на оня Уорк, веднага ще ви кажа дали е същият.
— Още нямам — отвърна Майлоу. — Можете ли да го опишете?
— Около метър и осемдесет-осемдесет и пет, мършав, целият в черно, както онези днешните, набедените. Господи, сякаш идваше от погребение!
— Коса?
— Дълга, тъмна. Но не къдрава. Падаше до раменете — като перука. Сега, като се замисля, може и да е било перука. Голям нос, малки очички, тънки устни. Не изглеждаше добре. Сякаш беше гладен, нали разбирате какво искам да кажа? И един такъв мургав — сякаш се е пекъл под кварцова лампа.
— Колко пъти е идвал тук?
— Само онзи път. Ако това би могло да ви помогне, видях колата му. „Корвет“. Не беше нова — от онези, които са с големи калници отпред. Светложълта. Като такси. Видях я, защото след като оня си тръгна, аз надникнах през вратата, за да се убедя, че наистина се маха. Казвате, че има нещо общо с убийството на Ричард? Копеле!