— Не знам — отговори Майлоу, като довърши питието си.
— Много ни помогнахте. Високо ценя това. Има ли още някой, който да е работил онази нощ и който би могъл да си спомни този човек?
Лю прокара пръст по ръба на винената си чаша. Питието му имаше меднозлатист цвят. Не беше го докоснал.
— Може би Анджело — ще проверя. Ще пиете ли още по едно?
— Не, благодаря. А случайно да сте видели регистрационния номер на корвета? Поне някои цифри.
— О! — отговори салонният управител. — Май сте от онези безумни оптимисти, а? Като в песничката — ще накарам Дорис да я изсвири!
25.
Анджело беше нисък, плешив келнер от възрастовата категория на Лю, който със зачервено лице сновеше между две големи маси. Когато салонният управител му направи знак, начумерването придаде на тънките му мустачки формата на обърнато „V“ и той приближи към нас, като си мърмореше нещо под нос. Майлоу бе разговарял и с него преди месеци, но той едва си спомняше за това. Нахалникът в черно не предизвика у него никаква реакция, освен свиване на раменете.
— Отнася се за Ричард — каза Лю.
— Ричард беше добро момче — заяви Анджело.
Майлоу попита:
— Има ли още нещо, което бихте могли да ни кажете за него?
— Добро момче — повтори Анджело. — Каза, че ще става филмова звезда — трябва да вървя, всички се оплакват, че в соса няма достатъчно гъби.
— Ще кажа на онези в кухнята — предложи Лю.
— Добра идея.
Анджело се отдалечи.
Лю каза:
— Съжалявам, но жена му е болна. Дайте ми визитната си картичка и ще ви се обадя, когато успея да хвърля поглед на книгите за резервация.
Докато карахме обратно към града, аз казах:
— Може би срещата в Оук Баръл е била прослушването на Ричард. Ричард е отговорил на обявата и Уорк е предложил: „Да се срещнем на мястото, където работиш. Да те видя в естествената ти среда.“ Като ловец, съзрял жертвата си. Освен това така отпада и нуждата да има официално място, където да провежда подбора на актьори.
— Доста наивно от страна на Ричард.
— Искал е да стане звезда.
Майлоу въздъхна:
— Перука с къдрава коса, перука с права коса — това почва да става досадно. Сега остава да открием мистър У. и да си побъбрим с него.
— Вече знаем и за колата. Един жълт корвет не е незабележим автомобил.
— В Пътна полиция не описват цвета, а само марката, модела и годината. Все пак това е отправна точка, освен ако корветът не е бил откраднат. Или никога не е бил регистриран… Големи калници отпред — вероятно модел от седемдесетте. — Той се замисли за миг. — Корветът обяснява и защо Ричард е бил укрит в собствената му кола — корветите нямат багажник.
— Още някой, за когото трябва да помислим! — продължих аз. — За русата приятелка. Тя отговаря на теорията за втори шофьор. Изчаква някъде наблизо, докато Уорк зарязва БМВ-то на Ричард, взема Уорк и двамата потеглят. Без да оставят никакви следи. Няма основание да ги свързват тях двамата с Ричард.
— Всеки продуцент се нуждае от някоя красавица без много акъл в главата, нали? За нея не разполагам дори с някакво фалшиво име.
Той извади една пура, отвори прозореца, изкашля се и се замисли дълбоко. Затвори очи и месестите черти на лицето му застинаха, сякаш бе изпаднал в състояние на ступор27. Намирахме се на Ривърсайд и аз поех на запад. Когато минавахме през каньона „Голдуотър“, той още не бе проговорил. Но отвори очи и в тях се четеше безпокойство.
— Нещо не пасва ли? — попитах аз.
— Не е там работата — отговори той. — Пак тази история с киното! През всичките тези години съм премитал оборите, а сега изведнъж се втурвам в шоубизнеса.
Той не ми се обади на сутринта и двамата с Робин отидохме да закусим на крайбрежието в Санта Моника. В девет тя вече се бе върнала в ателието си заедно със Спайк, а на мен ми телефонира оня досаден адвокат от Инсино. Изслушах няколко изречения от мазната му „реч“, после му казах, че не съм заинтересован да работя с него. Той започна да се прави на обиден, после думите му станаха още по-злобни и накрая затръшва слушалката, като вдигна доста шум.
Секунди по-късно служебният ми телефон иззвъня.
— Докато разговаряхте, докторе, някоя си мисис Ракано се обади от Майърс Бийч, Флорида.
27
Вцепеняване, неподвижност, при което се получава обездвижване с пълно или частично мълчание и отслабване на реакциите на дразнене, включително и на болка; характерно за болните от шизофрения, депресия, истерия и други психични заболявания. — Б.пр.