Абсолютно неминуем.
26.
— Нямам късмет — каза Майлоу.
— В какво?
— В нищо. Нито за корвета, нито за откриването на Уорк или Криминс. Уорк няма социална осигуровка, а последната данъчна декларация на Криминс е отпреди десет години. Във Флорида. Не продължих да търся, защото бях ангажиран в съда. Опитах се да намеря трима отделни съдии, за да разрешат надзора върху пощата и телефонните обаждания на Пийк. Не мина. Пророчествата не им направиха впечатление. Третият ми се изсмя и ме посъветва да се консултирам с гледачка на ръка.
Беше почти пет часът. Той беше паркирал на алеята пред къщата ми преди няколко минути. Сега ровеше из хладилника, наведен, за да види какво има на долната скара, и очертанията на служебния му пистолет изпъкваха през твърде тясното му сако от туид.
— Няма ли значение връзката на Клеър с Пийк? — попитах аз.
Майлоу поклати глава и си извади майонеза, горчица, пакет солено говеждо, за което бях забравил, после измъкна от кутията за хляб ръжено хлебче на възрастта на говеждото. Като си направи сандвич, който приличаше на някаква безформена купчинка, той седна и отхапа огромен залък.
— Лайтмотивът беше „безсмислени брътвежи“. И „психотични отклонения“ — заяви Майлоу. Всички казаха, че Пийк бил преди всичко важен свидетел. Ако е бил. Освен това психическото му състояние го правело неспособен да предостави някакъв значителен материал, тъй че цялата обосновка отпада. — Друга част от сандвича изчезна. — Не ми остава нищо друго, освен да преместя Уорк от графа Б в графа А на сметката. Някаква фиктивна личност, само далечно и теоретично свързана с едно убийство отпреди осем месеца, не може да разреди доказателствената горчица.
— Мамичко! — казах аз. — Искам да стана полицай, когато порасна!
Усмивката му беше свирепа.
— Сега щастливата новина: Уендъл Пели вече не е заподозрян. Поне не за братята Бийти. Уендъл Пели е покойник. Преди повече от седмица — преди пъфа-пъфа, бум-бум. Тялото му било открито на едно сметище в Ленъкс преди шест дни. Заместник-шерифът случайно прочел телеграмата, която бях изпратил, и ми телефонира. Сметището е организирано, тъй че те успели да определят откъде е сметта, с която е докаран Пели. От казана за боклук зад една обществена пералня. Контейнерът е бил вдигнат три дни преди трупът да бъде открит, но степента на разлагане показва, че Пели навярно е бил там известно време преди това. По трупа няма никакви следи от насилие. По всяка вероятност той е заспал в контейнера и е бил транспортиран със сметта до бунището.
— Смачкан до смърт?
— Не, забелязали го, преди да трамбоват сметта — по-точно, забелязали онова, което било останало от него. Причина за смъртта са крайно обезводняване и недояждане. Копелето се с довело до смърт чрез гладуване. Обадих се на корееца, който се занимава с онзи приют. Да, отговори той, Пели не ядял особено много, преди да изчезне. Вероятно тогава тежал около петдесет и четири килограма. Не, в това не виждал основание за тревога, Пели не създавал никакви проблеми.
— Това ми говори за самонаказание — казах аз. — Пели пеш ли е изминал целия път от бариерите до Ленъкс?
— Вероятно е вървял по уличките на някои от по-западналите квартали, намерил си е мястото за вечен покой, свил се е там и е умрял.
— Има ли някакви следи от престъпление?
— Никакви, Алекс. Те са го записали като несъмнено самоубийство. Четох доклада и той е доста ясен. Десикация28, кахексия29, ниска стойност на хемоглобина, нещо във връзка с химията на черния му дроб, която подсказва, че не се е хранил нормално от дълго време. Никакви рани, нито счупени кости; вратните му прешлени са непокътнати, както и черепът. Единствените увреждания по трупа са от ларвите на мухите. — Като се вгледа в онова, което беше останало от сандвича, той се поколеба, после го лапна, изтри си устата и си отвори бира. — Само помисли, Алекс. Да се чувстваш толкова изпаднал, че сам да се изхвърлиш на сметището!
— Въпреки това можех да докажа, че той и Клеър някога са се срещали, може би. Но сега, когато е мъртъв? Освен това, като се има предвид обстоятелството, че няма особена вероятност да е бил свързан с Дада или с братята Бийти, моят ентусиазъм към него определено изчезна. Вече го отписах. Както каза мистър Дилан, много шум за нищо.
Той се върна към хладилника, взе си оттам ябълка и шумно отхапа от нея.
— Навярно ще мога да те поразведря — казах аз. — Работата е там, че знам защо Клеър е търсила Пийк.