Аз кимнах.
— Все пак — продължи той — това са твърде много брътвежи за старото Чудовище.
— Освен ако не се преструва.
— Поставих този въпрос в началото. Ти каза, че е малко вероятно.
— Контекстът се промени.
Майлоу стана от стола си и започна да се разхожда из стаята, като закопчаваше и разкопчаваше сакото си.
— Ако Уорк е бил заплашен, защо тогава не е убил Пийк?
— А защо да си прави труда? — казах аз. — Отново старата доза или дори още по-силна, ако някой започне да човърка в обратната посока, и Пийк престава да бъде заплаха. Той ще изживее остатъка от живота си в своята единична килия, вторичните симптоми ще се засилят, докато нервната му система даде накъсо и един ден го намерят мъртъв. Точно както Дентън Арджънт.
— И Клеър може да е правела същото — подхвърли Майлоу. — Да му е давала прахчета, без никой да забележи това.
— Доколкото успях да видя, „Старкуедър“ дава на персонала си достатъчно свобода. Доктор Олдридж формално е бил ръководител на Клеър, но, изглежда, не знае особено много за нейните пациенти. Нито Суиг. В това отношение работата й в „Старкуедър“ напомня на тази с Тиоболд — изпълнена със самота. Стил, към който е била привикнала още от детството си.
— Значи — каза той — пак трябва да се върна там и да поискам да прегледам досиетата на персонала. Суиг няма да ме посрещне с почести.
— Можеш да използваш заплахата от публичност — че ще поискаш съдебно постановление и ще информираш медиите за това. Той няма откъде да знае, че съдиите са отказали да ти сътрудничат. Поискай да се срещнеш с мъжете от групата на Клеър. Това е напълно основателна причина. Докато си там, опитай се да надникнеш в картотеката на персонала.
Майлоу направи още няколко обиколки.
— Още нещо. Братята Бийти. Защо би трябвало Криминс/ Уорк да казва на Пийк, че ще ги убие? Тъкмо обратното, ако Пийк го притеснява, това е последното, което той би искал Пийк да знае.
— Чудесно разсъждение — отговорих аз. — Може би това е за колонка А: Криминс и Пийк все още заговорничат заедно. Поддържат съюза, който води до първоначалната кървава разходка на Пийк. Като се забавляват с това — заснемат го на филм. — Стомахът ми се сви. — Току-що ми мина една мисъл. За изваждането на очите. Какво са лещите на една кинокамера?
Майлоу престана да крачи.
— Око.
— Всевиждащо око. Невидимо, вездесъщо, направляващо, като Бог. Тези престъпления са свързани с властта и контрола. Актьорите са обект. Те са обективирани. Камерата наблюдава само по този начин — аз виждам, ти — не. Ти нямаш очи.
— Тогава защо очите на Бийти не са засегнати?
— Навярно защото те вече са били засегнати. Пияни — заслепени от алкохола.
— Отвратително! — заяви Майлоу. — Значи отново се връщам към люпилнята на лудите. Може би докато съм там, ще си наема стая… Добре, ще се уговоря за утре. Бих желал и ти да си там, да те видя до какво ще можеш да се добереш. Междувременно ще продължа да търся Криминс, ще се опитам да разбера кога за последен път се е появявал на бял свят със собственото си име, да науча повече за онези нещастни случаи в семейството. — Големият му пръст се насочи към корема му, откъдето се чу силно къркорене. Той потрепери от болка.
— Добре ли си? — попитах аз.
Майлоу с труд се изправи.
— Само газове — следващия път се опитай да ми поднесеш нещо по-здравословно.
27.
Дъскави стени, боядисани в прасковено розово, което някак си успяваше да изглежда неприятно. Дузина белезникави чинове от имитиращ дърво материал, подредени в две редици по шест. Предната стена беше почти цялата покрита с девствена черна дъска. Закръглени ръбове, обхванати от пластмасова рамка; нямаше тебешир, само две меки гъби за изтриване.
Точно пред дъската бе поставено бюро от дъбово дърво, прикрепено с болтове към пода. На плота му нямаше нищо. Върху стената вдясно бяха закачени две географски карти на земното кълбо — в мащаб и в Меркаторова30 проекция. Залепени за стените постери предлагаха наставления за това как трябва да се държим на масата, как да се храним правилно, основните принципи на демокрацията, азбуката, изписана с нормален шрифт и в курсив, и хронологията на американските президенти.
Постерите бяха залепени с тиксо: не се виждаха никакви кабарчета.
30
По името на Герхард Кремер (1512–1594), фламандски математик и географ, който съставил географски карти и първата хидрографска карта. — Б.пр.