— Нищо! — отговорих аз.
— Не сте ли говорили с него?
Майлоу се намеси:
— Какво толкова е станало? Преди е мислел за себе си като за зеленчук, сега се прави на Христос.
Лекарите и Долард го изгледаха.
— Острата психоза е заболяване — заяви Олдридж. — Човек не може да й се надсмива.
— Съжалявам! — отговори Майлоу.
— Разговарял ли е някога на религиозни теми, Хейди? — поинтересува се Суенсън.
— Не. Това точно се опитвам да ви кажа. Той почти не говори.
Суенсън замислено се извърна и сложи ръце върху катарамата на колана си. — Разбирам… Това е нещо съвършено ново.
Долард кимна към мен.
— Най-добре ще е да ни кажете за какво сте говорили с него. Ние трябва да знаем, в случай че започне да буйства.
Олдридж попита:
— Има ли някакъв проблем, Франк?
— Тези хора са проблем, доктор Олдридж. Те идват тук, внасят смут, отиват при Пийк. Мистър Суиг даде разрешение само за петнадесет минути с групата за всекидневни умения и никакво време за Пийк. — Посочи през вратата. — Погледнете там. С такъв човек откъде можем да знаем какво може да се случи? И за какво? Той не би могъл да има нищо общо с доктор Арджънт. Аз им го казах, вие им го казахте, мистър Суиг им го каза…
Олдридж се обърна към Майлоу:
— Каква е целта на посещението ви, инспекторе?
— Да разследвам убийството на доктор Арджънт.
Олдридж поклати глава.
— Това не е отговор. Защо разпитвате Пийк?
— Казал е нещо, с което може би е предсказал убийството на доктор Арджънт, докторе.
— Предсказал? Чувате ли се какво говорите?
Майлоу му разказа.
— В кутийка… — повтори Олдридж. Той се обърна към Хейди. Стийнбърг и Суенсън сториха същото. — Кога ви го каза!
— Ден преди да се случи.
— Оракул? — подхвърли подигравателно Стийнбърг. — О, моля ви се! А сега е Исус — да не би аз да съм единственият, който вижда тук тенденция към неадекватност?
Суенсън се обади:
— Поне е оригинално. Е, относително. Напоследък нямаме много исусовци. — Той се засмя. — Много елвисовци, но не и исусовци. Може би това е заради безбожното състояние на нашата култура.
На никой не му се стори забавно.
Суенсън не се предаде:
— Винаги можем да направим онова, което е правил Милтън Ериксън с исусовците — да им дадем дърводелски сечива и да ги накараме да сглобят нещо.
Олдридж се начумери и Суенсън млъкна.
— Инспекторе! — каза Олдридж. — Нека изясним това нещо: въз основа на тези предполагаеми… думи ли се върнахте тук?
— Аз работя върху едно неразкрито убийство, доктор Олдридж.
— Дори и така да е…
Олдридж приближи до прага и погледна в килията. Пийк не беше помръднал. Той притвори вратата.
Долард каза:
— Освен това те предизвикаха смут и в групата на всекидневни умения. Хърман Рандъл се развихри и почна да крещи нацистките си глупости. Трябва да помислим дали да не увеличим дозата му.
— Трябва ли? — попита Олдридж. Обърна се към Хейди: — Какво ще кажете да се срещнем следобед и да прегледаме досието на мистър Пийк? Да проверим дали това, което виждаме тук, не е някакъв вид регресия.
— Бих казал точно противоположното — намесих се аз. — Той показва повече мобилност и афективна реакция.
— Афективна реакция ли?
— Той плачеше, доктор Олдридж.
Олдридж пак погледна в стаята.
— Е, сега не плаче. Просто си стърчи там с всички симптоми на регресия. На мен ми прилича на каталепсия33.
Попитах:
— Има ли някаква възможност да се намалят медикаментите му?
Олдридж се ококори.
— Защо, по дяволите, трябва да го направим?
— Може би по този начин ще се освободи речевият му изказ.
— Ще го освободи — подхвърли язвително Суенсън. — Точно това ни трябва, един освободен Христос!
Две фигури в сиво-кафяви униформи се появиха откъм стаята с телевизора. Пациентите се загледаха в нашата посока и тръгнаха към нас. Суенсън и Стийнбърг пристъпиха напред. Мъжете се обърнаха, поеха в обратна посока, спряха до вратата на стаята с телевизора и влязоха вътре.
Олдридж каза:
— Благодаря ви за изказаното мнение, докторе. Обаче вие и инспектор Стърджис трябва веднага да напуснете. Никакви по-нататъшни контакти с мистър Пийк или който и да е от пациентите, докато аз или мистър Суиг не дадем разрешение. — След това се обърна към Стийнбърг и Суенсън: — По-добре вървете. Уговорката е за един часа.
33
Букв. схващане, вцепененост, скованост. Двигателно разстройство, при което болните продължително време запазват неудобно и неестествено положение на тялото и крайниците си. — Б.пр.