Выбрать главу

Докато пресичахме двора, Долард вървеше още по-далеч пред нас отпреди. Големият Чет беше на двора и се насочи към нас, като жестикулираше, смееше се и дърпаше косата си като малко дете.

Долард вдигна предупредително ръка.

— Върни се!

Великанът спря, нацупи се и отскубна кичур коса от главата си. Жълтите косми полетяха към земята като пухчета на глухарче.

Изразът му говореше: Виж какво ме накара да направя!

— Идиот! — изръмжа Долард.

Очите на Чет се присвиха.

Долард махна с ръка и двама санитари забързано тръгнаха към нас през двора. Чет ги видя, замръзна, накрая пое нанякъде. След като направи четири крачки, спря и погледна през рамо към нас.

— Запомнете думите ми! — извика той. — Cherchez la femme. Champs-Elysées!34

Долард отвори входната врата и я затръшна след нас, без да каже дума.

Докато чакахме Майлоу да получи пистолета и ножа си, аз казах:

— Нещо определено го е засегнало.

— И ти се питаш какво, нали? — отговори той.

В момента, в който влязохме в колата ми, Майлоу грабна клетъчния телефон и набра номера на полицейския участък в Хемет. Оставих мотора да работи на празен ход, докато той говореше. Горещината вътре беше ужасна, затова включих климатичната инсталация на арктически температури. Майлоу бе прехвърлян от човек на човек, като с всеки един поддържаше колегиален разговор, но имаше вид, сякаш преглъщаше нещо слузесто. Въздухът в колата изстина, потният ми гръб се заледи. Майлоу бе мокър до кости.

Той остави телефона.

— Накрая намерих началник, който проговори. Хейди беше права. Долард е бил първокласен кръшкач: не обръщал внимание на телефонните повиквания в района си, излизал е от работа без разрешение, надписвал си работни часове. Не могли да намерят сериозно основание, за да повдигнат обвинение срещу него — навярно не са поискали. По-лесно им е било да го накарат да напусне сам.

— Кога е било това?

— Преди четири години. Отишъл направо в „Старкуедър“. Началникът подхвърли нещо от рода, че лудичките са си тъкмо за Долард, никой не съжалявал за него, когато си тръгнал.

— Суиг го харесва — казах аз. — Казаха ли ти нещо за Суиг?

— Има доста високопоставени приятели.

Потеглихме от паркинга. Над асфалта трептеше мараня.

— Какво направи, че накара Пийк да разиграе ролята на Иисус в училищна пиеса?

— Споменах имената на семейство Ардъло. След като реагира на името на Клеър — очни тикове, повишена възбуденост. Когато прошепнах имената на Британи и Джъстин в ухото му, той скочи, отиде до стената и зае това положение. Мислех, че е летаргичен, че е в ступор, но може да се движи бързо, когато иска. Ако беше скочил върху мен, щях да съм неподготвен.

— Значи не е абсолютно вегетиращ. Може би е някакво лукаво копеле, което разиграва всички ни. Само помисли как се е промъкнал зад майка си. Жената си седи и бели ябълки, той се прокрадва тихичко зад гърба й, а тя си няма ни най-малка представа какво се кани да направи!

— Изненадал е и двамата Ардъло — отбелязах аз. — Шериф Хаас каза, че те оставяли вратите си незаключени.

— Кошмар за всички… Точно като от филм на ужасите.

Появи се евкалиптовата горичка, голяма сива мечка отвори в прозявка уста край пътя.

— А той с истински сълзи ли плачеше? — попита Майлоу.

— Изобилни. Но не съм сигурен, че бяха от разкаяние. Когато се обърна и се загледа в мен, почнах да си мисля нещо друго: за самосъжаление. А и позата на Иисус отговаря на предположението ми. Сякаш се мисли за мъченик.

— Болно копеле! — заяви Майлоу.

— Или може би — продължих аз — имената на децата са предизвикали у него някакъв много силен спомен. Спомнил си е, че не го е направил сам. Че е бил осъден заради нещо, което братчетата Криминс са го подтикнали да направи. Може би е казал това на Клеър. Не успях да доловя нищо, близо до реч, но при по-ниска доза…

Майлоу охлади ръцете си на вентилатора на климатика…

— Защо според теб Долард изведнъж стана толкова враждебен?

— Заради повторното ни посещение. Сигурно има нещо, което иска да скрие.

Майлоу не отговори. Излязохме от горичката и лятната светлина блесна ослепително в предното стъкло на автомобила. Дърветата изглеждаха като попарени. Почти физически усещах как горещината се опитваше да проникне в колата.

вернуться

34

Търсете жената. Шанз-Елизе (фр.). — Б.пр.