— Мистър Ита-кой си… — Тя подигравателно се изсмя, — не дава пукнат грош кои са наемателите му. След като отрепката се изнесе, ми бяха сервирани две момчета, истински свине, а след това някакво педерастче козметик. А някога, когато купих тази къща…
— Когато Орсън живееше тук, виждали ли сте да се снима филм отсреща? — попита Майлоу.
— Да бе. Истински Сесил Б. Демил40. Не, никога. Само коли, идваха и заминаваха. Аз се опитвам да се упражнявам, а фаровете светят като някакво…
— През нощта ли се упражнявате, госпожице?
— И какво от това? — заяви Мари Синклер. — Да не би сега да е противозаконно?
— Не, госпожице, аз само…
— Вижте какво! — каза тя. Ръцете й се отделиха от ханша и се отпуснаха край тялото. — Аз съм нощна птица, ако това ви влиза в работата. Не мога да спя, ако това ви влиза в работата. Заради всички онези години по клубовете. — Тя пристъпи на верандата и се доближи до Майлоу. — Нощта е време за живот. Сутринта е за скапаняците. Хората, които работят сутрин, трябва да бъдат строени в редица и разстреляни.
— Значи основното ви оплакване срещу Орсън е движението на колите.
— Движението на наркотици. На онези отрепки наркоманите, какво им пречи да извадят пистолет? Никой от тези идиоти не може да стреля точно, чувате колко цветнокожи и мексикански деца са застреляни случайно при такива престрелки! Мога да си седя тук и да свиря Шопен — и буум!
Тя затвори очи, издаде брадичка и отметна главата си назад. Черните къдрички затанцуваха. Когато отново отвори очи, те бяха по-горещи, по-ярки.
Майлоу попита:
— Успявали ли сте да разгледате добре някого от посетителите на Орсън?
— Посетители! Ха! Не, не съм. Не исках да виждам, не исках да знам. Фаровете ми стигаха. Вашите хора не си мръднаха пръста! И не ми казвайте да обърна пианото, защото това е триметров „Стейнуей“ и не може да се събере в стаята по друг начин.
— Колко често, госпожице?
— Много. Почти през половината време. А може и повече. Благодаря на Бога за малките му милости!
— А вие говорили ли сте някога с него за онези фарове?
— Какво? — Тя се изпъчи. — И да го накарам да извади пистолета? Та ние говорим за една отрепка! Това си е ваша работа. Аз ви телефонирах. И какво стана?
— Мистър Итатани каза, че Орсън е имал работилница в гаража. Чували ли сте го някога да реже или пробива нещо?
— Не! — отговори тя. — Защо? Да не би да мислите, че той е произвеждал наркотика тук? Или го е нарязвал тук, знам ли какво правят с тази гадост?
— Всичко е възможно, госпожице.
— Не, не е! — изстреля тя. — Много малко неща са възможни. Оскар Ливант няма да възкръсне от мъртвите. Оня рак в мозъка на Джордж Гершуин също… Няма значение. Губя си времето. Никога нищичко не съм чувала, защото през деня, когато спя, си пускам музика — купих си едно от онези програмиращи се устройства за компактдискове и то непрекъснато повтаря шест диска. Това е единственият начин, по който мога да спя, така се изолирам от проклетите птички, от колите, от всички тези мръсни боклуци. Той ме безпокоеше, когато бях будна. С фаровете. Аз се опитвам да свиря гамите си, а проклетите фарове светят право върху клавиатурата.
Майлоу кимна.
— Разбирам, госпожице.
— Сигурно! — отвърна тя. — Само че е много, много късно.
— Има ли нещо друго, което бихте могли да ни кажете?
— Това е! Не знаех, че ще ме изпитват!
Майлоу й показа снимката на Клеър.
— Да сте я виждали с Орсън?
— Никога! — отговори тя. — Прилича ми на учителка. Нея ли е убил?
Екипът за оглед на местопрестъпления пристигна след десет минути. Итатани седеше в олдсмобила си и изглеждаше отчаян. Мари Синклер се беше прибрала обратно в дома си, но се появиха няколко съседи. Майлоу им зададе някои въпроси. Аз го следвах, докато той обикаляше квартала и чукаше по вратите. Никакви нови разкрития. Ако Джордж Орсън се беше занимавал с продажба на наркотици, Мари Синклер бе единствената, която го беше забелязала.
Една приятна възрастна жена на име мисис Лейбър се оказа притежателката на Бъди, изчезналото куче. Тя изглеждаше опечалена, че ние не търсим крадеца на любимеца й. Беше убедена, че Бъди е бил отвлечен, въпреки че една отворена врата встрани от къщата й подсказваше и други възможности.
Майлоу й каза, че трябвало да си държи очите отворени.