Мустафа отговори:
— Не съм сигурен, че е законно, сър. Би трябвало да проверя в главния офис.
— Къде се намира той?
— В Минеаполис.
— А те вече са затворили — каза Майлоу.
— Боя се, че е така — отговори Мустафа.
— А какво ще кажете да хвърлим поглед само на онзи ден, мистър Мустафа, да видим какво ще излезе.
— Наистина бих желал да не го правим.
Майлоу го изгледа втренчено.
— Не искам да изгубя работата си! — каза Мустафа. — Но вие сте полицай… Значи само онзи ден.
Осем покупки с кредитни карти на видеооборудване, две от тях за над хиляда долара. Нямаше Криминс, Уорк, Орсън или Арджънт. Нищо, което да напомня име на виден режисьор. Майлоу си преписа имената и номерата на кредитните карти, докато Мустафа нервно го гледаше.
— А продажбите в брой? Имате ли записи и на тях?
— Ако клиентът предложи стабилна гаранция. Той трябва да ни даде адреса си, за да можем да го включим в списъка за доставки по пощата.
Майлоу почука с пръст по компютъра.
— Тогава да погледнем няколко дни назад.
Мустафа се опита да протестира:
— Това не е хубаво!
Обаче се подчини.
Нищо за цялата седмица.
Мустафа натисна един бутон и екранът остана празен. Преди Майлоу да успее да му благодари, той вече се бе отдалечил.
32.
Още няколко детективи се бяха върнали в стаята на отдел „Грабежи и убийства“. Аз придърпах един стол до бюрото на Майлоу и слушах, докато той се обаждаше в „Социални осигуровки“ и Районната данъчна служба. Две попадения: на Джордж Орсън са били изплатени надвзети суми. Работно място: държавна болница „Старкуедър“.
— Чековете са били изпратени на един адрес в Пико — десет хиляди и петстотин долара. Търговска зона, пощенски клон 101. Също близо до мястото, където е бил захвърлен Ричард… Добре, добре, тук става нещо. Трябват ми повече подробности, трябва да разбера дали все още работи в „Старкуедър“.
— Какво ще кажеш за жената на рецепцията, Линдийн? — предложих аз. — Тя те харесва. Трябва да е заради оня специфичен, мъжки мирис на ченге.
Той направи гримаса.
— Да, аз съм истински бик… Добре, защо не? — Грабна телефона. — Ало, Линдийн? Здравейте, обажда се Майлоу Стърджис. Точно така… О, карам я някак, а вие?… Ами ужасно е, да, чух за онези… звучи доста забавно, поне вие успявате да се оправите… А, да, не съм сигурен, че имам нещо да… Така ли мислите? Добре, чудесно, ако успея да измъкна малко свободно време — след като изясня случая с доктор Арджънт… Не, де да беше така… А като говорим за това, дали някакъв санитар на име Джордж Орсън работи при вас? — Той произнесе името буква по буква. — Нищо важно, просто чух, че може да е близък с доктор Арджънт… Да, знам, че не е имала, но името му се появи от друго място, казаха ми, че той е работил в „Старкуедър“ и я познавал… Не ли? — Намръщи се. — Бихте ли могли? Ще бъде страхотно. — Майлоу прикри слушалката с ръка.
— Сякаш името му й е познато, но не може да го свърже с определено лице.
— Сто души персонал — казах аз. — Какво иска в замяна?
Той понечи да отговори, после отново върна слушалката до устата си.
— Да, слушам… Така ли? Кога го е направил? А някакъв друг адрес? — Приготви писалката си, но не записа нищо. — Всъщност колко време е бил при вас? — Надраска нещо. — А някаква представа защо е напуснал? Не, не бих използвал точно тези думи, просто проверявам всяка диря… Какво? Толкова скоро? Бих искал да кажа „да“, но докато случаят не се изясни, аз съм доста… Моля? Да, добре, обещавам… Да, ще бъде чудесно. Аз също. Благодаря, Линдийн. И слушайте, не бих желал да безпокоите мистър Суиг по този въпрос. Разбрах всичко, което ми трябваше. Още веднъж благодаря. — Майлоу затвори телефона. — В замяна ще трябва да изнеса лекция пред някакъв клуб за разкриване на тайнствени убийства, към който тя принадлежи. Разиграват различни престъпления и дават награди на онези, които разкрият случая. Искаше да бъда там идния месец, но аз се измъкнах за голямата им сбирка за Коледа.
— Ще бъдеш нещо като Дядо Коледа?
— Мама му стара!
— Казах ти, че мъжкият ти хормон действа!
— Да, следващия път първо ще трябва да си взема душ… Работата с Орсън е, че той е постъпил в „Старкуедър“ преди петнайсет месеца на пълен работен ден и след десет месеца е напуснал.
— Преди пет месеца… — казах аз. — Месец след като Клеър е постъпила там. Значи имали са достатъчно време, за да се запознаят.