Всички факти, които бях прочел в автобиографията на Клеър.
— Значи тя е работила с вас, както и върху свои собствени изследвания.
— Двадесет и пет процента от времето й беше посветено на нейните изследвания; през останалото време работеше върху моето обширно проучване за прилагането на невролептиците — странични ефекти, три експериментални медикамента плюс плацебо11. Тя провеждаше тестовете на пациентите, помагаше за организирането на данните. Сега продължихме изследванията за още пет години. Току-що назначих нейния заместник, едно умно момче от Станфорд, Уолтър Ий.
— Кой друг е работил върху изследването? — попитах аз.
— Още трима изследователи, освен Клеър — двама доктори по медицина и един доктор по фармакология.
— Тя поддържаше ли приятелски отношения с тях?
— Не бих могъл да знам. Както ви казах, не се меся. При нас побратимяването след часовете няма място.
— Продължаване с пет години — казах аз. — Значи е нямало финансови причини да ви напусне?
— Дума да не става. Вероятно и тя би могла да продължи собствените си изследвания. Имаше отпусната значителна сума от Националния здравен институт и беше завършила последния етап от проучването, преди да напусне. Необобщени резултати, но добре проведено проучване, с много прилични възможности. Но тя не кандидатства за продължение. — Той погледна нагоре. — Дори не ми каза, че са удовлетворили молбата й да напусне.
— Значи от известно време е възнамерявала да напусне?
— Така изглежда. Аз доста й се ядосах. За това, че не искаше да продължава. Че не ми е съобщила. Бях раздразнен и на себе си, че не бях осъществил някакъв контакт с нея. Ако беше дошла при мен, аз най-вероятно щях да имам възможност да й осигуря пълновременна заетост или щях да намеря нещо друго. Беше много добра в областта, в която работеше. Надеждна, не се оплакваше. Успях да назнача доктор Ий на пълен работен ден. Но тя не си направи труда — предполагам, че имате право. Искала е да напусне. Нямам представа защо.
— Значи никога не се е оплаквала?
— Нито веднъж. Такъв бе и начинът, по който ми съобщи, че напуска — без лична среща помежду ни; просто ми изпрати обобщението на данните с бележка, че задачата е изпълнена, и това беше всичко.
Това ми напомни на начина, по който се бе развела с Джо Старджил.
— А с кого работеше по собствените си изследвания?
— Ползваше на хонорар една от нашите секретарки, но по принцип сама вършеше цялата си работа, анализираше данните. Това също дразнеше. Убеден съм, че е можела да кандидатства за допълнително финансиране, да докара повече пари в отделението, но тя винаги искаше да работи сама за себе си. Грижеше се за себе си, никога не ме е безпокояла за каквото и да било. Последното, което ми трябваше, беше някой, който да има нужда да го подпирам. Въпреки че… струва ми се, е трябвало да й обръщам повече внимание.
— Самотница — казах аз.
— Но всички ние сме самотници! В моята група. Не съм възнамерявал да назначавам антисоциални типове, но може би до известна степен… — Широка усмивка. — Знаете ли, че съм започнал като психоаналитик?
— Наистина ли?
— Можете да се обзаложите, класически фройдист, психоаналитик и всичко останало. — Той докосна брадата си — беше извънредно подходяща за един психоаналитик брадичка. — Присъединих се към института веднага след настаняването си тук, изминах почти половината си житейски път, пропилявайки стотици часове, докато се науча да казвам както трябва прословутото академично „Хммм!“, преди да разбера, че това не е за мен. Не е за никого, според преценката ми, освен вероятно за Уди Алън. Само погледнете до каква степен се е вживял в тази роля! Напуснах, защитих докторат по биохимия. Убеден съм, че подобен избор означава нещо психодинамично, но предпочитам да не си губя времето да разбера какво именно е то. Клеър ми се струваше същата — отдадена на науката, съсредоточена върху действителността, хладнокръвна. И все пак трябва да е била ужасно нещастна тук.
— Защо го казвате?
— Да напусне заради място като онова… Били ли сте там?
11
От латински буквално „харесвам се някому“, лекарствена форма, която съдържа неутрални вещества. Използва се за изучаването на ролята на внушението в лечебния ефект на някое лекарство. — Б.пр.