— Какво искате да кажете?
— Опита ли се да открие някаква диря от тях? Не се ли свърза с някоя агенция за събиране на дългове?
— Нае една агенция, а като не стана нищо, ги отписа. Мина цяла година и предполагам, че ще пием по една студена вода за четиринайсетте хиляди.
— Стават ли често такива неща?
— Да ни завличат ли? Не през цялото време, ама стават. Но обикновено не за толкова пари. И обикновено си връщаме нещо.
— Разполагате ли още с тяхното досие?
— Не съм го унищожил.
— Ще можем ли да го видим, мистър?…
— Бонър. Вито Бонър. — Отново изтри ръцете си. — Да се върна и да проверя. Да не са накиснали и други? Затова ли сте тук?
— Нещо такова.
— Човече! — каза Бонър. — Ама че глупаци! Ние предупредихме другите компании наоколо. Също и „Бърбанк“, и „Кълвър“. — Голям кичур от изкуствената му коса погъделичка брадичката му и той го отмахна. — Мисля, че предупредихме и във Вали. Тъй че всеки, който им е дал нещо след това, си заслужава да му го начукат!
Ние седнахме в колата на Майлоу и започнахме да изучаваме папката. На корицата пишеше: „Тин Лайн“: „Кървава разходка“. Лош кредит. Първата страница беше едно писмо от агенцията за събиране на задължения „Инсино“, в което се съобщаваше за всеобхватно търсене без резултат. Следваше молба за вземане под наем. Адресът на „Тин Лайн“ беше даден на булевард „Абът Кини“ във Венис. Сведение за телефона във Венис с бележка, че е автомат с монети.
— На един хвърлей с кола от Холивуд — казах аз. — И при това с толкова фирми за даване под наем, и то под носа им, в Санта Моника. Явно не са искали да цапат собственото си гнездо.
Майлоу кимна, докато се взираше в листа. Подписът отдолу трудно можеше да се разчете, но на една черна визитна картичка, прикрепена с телбод към папката, можеше да се прочете:
Грифит Д. Уорк
продуцент и президент
„Тин Лайн Пръдакшънс“
Номерът на телефона в долния ляв ъгъл. Бели букви върху черен фон. Старомодно изображение на снимачна камера в долния десен ъгъл.
— Фалшив номер — каза той. — Опит да се имитира активна дейност… Уорк. Звучи ми като прякор, специално предназначен за телефонни обаждания.
— Грифит Д. У. — казах аз. — Обзалагам се десет срещу едно, че това е обърнато име на Д. У Грифит. Освен това, обзалагам се, че У в Д. У. е Уорк. Не е особено хитро, но старият Вито не се е усетил.
— Старият Вито навярно знае повече за бутафорията, отколкото за историята на киното. — Той отгърна на следващата страница. — Ето и банковото удостоверение за чековия депозит — клон на Американската банка в Панорама Сити. Тези момчета са овършали цялото място. — Той погледна часовника си, марка „Таймекс“. — Твърде късно е да телефонираме на мениджъра. Аз ще отида до адреса във Венис да проверя дали наистина са имали кантора там; после ще занеса папката в лабораторията, просто да видят дали по нея няма да се появят някакви отпечатъци от известни ни лоши момчета. Утре са наред всички останали фирми в окръга, даващи реквизит под наем, за да разберем дали мистър Уорк не е оставил и други без снимачен инвентар.
— Май сега историята с филма ти харесва — закачих го аз.
— Работя с всичко, до което мога да се добера — отговори той. — Аз съм стар копой: когато нещо започне да вони, отивам да душа.
— Обявата за прослушване може да е била друга уловка — да накарат мераклиите да си платят за удоволствието.
— Не би ме изненадало. Всъщност целият Холивуд е една огромна уловка — Имиджа uber alles14. Дори когато се предполага, че е законно. Един от първите ми случаи, още по времето, когато се занимавах с кражби, беше… — Той спомена името на един известен актьор. — Беше започнал като студент, правейки филмчетата си с кинокамера, открадната от университетския театрален факултет. Когато го залових, се държеше като света вода ненапита и не прояви и капчица разкаяние. Накрая се съгласи да върне всичко, а университетът реши да не разнищва повече въпроса. Няколко години по-късно си седя, гледам телевизия и какво да видя — този задник е номиниран за „Оскар“ заради някакъв филм със социални проблеми върху реформата на затворите и реди едни високопарни слова! А какво да кажем за… — Той спомена името на един голям режисьор. — Зная с абсолютна сигурност, че е започнал, като е продавал кокаин на изходите на студиите. Да, този Уорк е намерил подходящия бизнес за един психопат. Въпросът е доколко неговите пакости имат връзка с моите случаи.