— Ще стане от лошо по-лошо, ако Суиг разбере и вдигне аларма. Но пък не може да си позволи да раздуха работата.
— Ще се чуят лоши неща за заведението!
— Нещо ново около местонахождението на Пели? — попитах аз.
— Нищо. Отделът за защита на населението е бил уведомен, тъй че все пак има нещо положително. Бедата е, че онези от отдела по надзора на освободените под гаранция не бяха твърде услужливи. Занимават се със стотици случаи и Пели за тях е само една бройка. Съмнявам се, че биха могли да го разпознаят в тълпата.
Той извади един сгънат лист от джоба на сакото си и ми го подаде. Данните за Пели и една снимка, толкова тъмна и размазана, че не виждах за какво би могла да послужи. Успях да различа единствено кръгло, бръснато лице, кавказки тип, с почти неразличими черти. Рядка светла коса. Сериозна уста. За престъплението му не се съобщаваше нищо.
— Това ли използват? — попитах аз, като оставих листа на масата.
— Да, знам, не е истински Картие-Бресон18. Но поне го търсят. Аз също го търсих. Минах с колата из квартала, проверих в парк „Макартър“, парк „Лафайет“, алеите, някои барове, посещавани от бивши затворници, някои места, където знам, че се събират лоши момчета. Посетих и дома, където е бил настанен. Стар блок с колони отпред, държи го един кореец — достатъчно искрен, съобщи ми, че е бил социален работник в Сеул. Но едва говореше английски и задачата му преди всичко е да наблюдава обитателите и понякога да прави тестове за опиати, може би четири пъти годишно. Консултацията му се състои предимно в това да попита пандизчиите как се чувстват. Типовете, които видях да се мотаят наоколо, въобще не изглеждаха в състояние да се отдадат на самопознание. Колкото до Пели, кореецът можа да каже само, че е бил тих и не е създавал проблеми. Естествено никой от пандизчиите не можа да си спомни нищичко за него. — Той си взе парче от коравия канелен кейк. — Сега би могъл да бъде на хиляди мили оттук. Не постигнах повече и с данните за инвестициите на „Старкуедър“. Шефовете на Нюпортската банка не пожелаха да разговарят с мен и са го информирали, че съм разпитвал за него. Той ми телефонира, беше бесен. Обясних му, че просто се опитвам да го поставя извън подозрение, и то попитах дали не е съгласен да ми даде възможност да погледна в сметките му. Ако всичко е наред, ще го зачеркнем от списъка на заподозрените. Той каза, че ще помисли за това, но знам, че няма да го направи.
— Крие ли нещо? — попитах аз.
— Или просто пази личния си живот — всеки има право на личен живот, нали? Дори момчетата, които готвят и ядат малки деца. Всеки, освен нещастниците, които лежат върху стоманените маси с покрити с бял чаршаф лица, които са били аутопсирани и с чиито вътрешни органи някой си е поиграл. Там нямаш личен живот.
20.
Робин не помръдна, когато се мушнах в леглото до нея в един часа след полунощ. Образите на престъпленията на Пийк и мисълта, че не съм успял да помогна на Майлоу, ме държаха буден известно време, сърцето ми биеше ускорено, мускулите ми бяха стегнати. Като се стараех да дишам дълбоко, накрая съм заспал. Дори и да съм сънувал, на сутринта не помнех нищо, но краката ме боляха, сякаш бях бягал от нещо.
В девет сутринта вече пиех кафе и хвърлях по един поглед на телевизионните новини от Лос Анджелис: остри, шеговити коментари от света на шоубизнеса, последните брътвежи от малоумния ни градски съвет, последните сензационни репортажи от света на здравеопазването. Днес на ред бяха къпините от Мексико: всички щяхме да умрем от чревни разстройства. Преди много години, когато лекувах деца, новините плашеха хлапетата повече от който и да е филм на ужасите.
Вече се канех да загася телевизора, когато на екрана се появи усмихната блондинка.
— А сега ще ви покажем повече за нещастния случай с влака.
Репортажът трая тридесет секунди. Неизвестен мъж легнал на релсите в източния край на града, като препречил пътя на празен пътнически влак. Машинистът го забелязал и дръпнал внезапната спирачка, но било късно.
Пъфа-пъфа!
Позвъних на Майлоу.
Той веднага вдигна слушалката.
— Да, да, влакчето, което не могло да спре. Вероятно нищо. Или може би Пийк действително е пророк и трябва да му се прекланяме, вместо да го държим под ключ. Не, нямам нищо друго, затова се обадих на съдебния лекар. Покойният е някой си Елрой Линкълн Бийти, чернокож, на петдесет и две години. Дребно криминално досие — предимно кражби, пиянство и нарушаване на обществения ред. Единственото, което ме заинтригува, беше, че Бийти е прекарал известно време в психиатрията. В Камарило, преди тринадесет години, когато в тези болници още приемаха подобни случаи. Не се споменава за „Старкуедър“, но човек никога не знае. Инцидентът е станал в участъка на Нютън. Иска ми се Мани Алварадо да беше поел случая, но той вече се е пенсионирал, а новият човек не е достатъчно надежден, що се отнася до желанието да се обади повторно, за да ти даде някаква информация. Мислех да отскоча до моргата преди обяда. Ако искаш, можеш да ме придружиш. Ако това ще развали апетита ти, може да обядваме някъде по-късно. Нещо като голяма пържола алангле.
18
Един от най-прочутите майстори на фотографията на XX век, автор, наред с другите си снимки, и на многобройни портрети на известни интелектуалци. — Б.пр.