Изо Уантанабе, дребната мижитурка, командваща отряд от трийсет души в Бентън Харбър, слезе на брега да ги посрещне без маска и след обичайните поклони, задължителни за срещите между мюти и майстори на желязо на търговските пунктове, изслуша вежливо съобщението на Карнеги-Хол, което му предадоха. След това му дадоха останалите цветни панделки и кошницата с двата гълъба. Уантанабе, изглежда, повярва на историята им, ако се съдеше по изражението му, но не се разбра какво мисли. Чак когато отвиха двата тракерски пистолета и един от смачканите шлемове, взети от пилотите на АМЕКСИКО на Лонг Пойнт, интересът му нарасна. Магазинът на единия пистолет беше празен, но когато Уантанабе натисна спусъка, от дулото излетя въздушна струя. ЧУУ-уии-ЧУУ-уии-ЧУУ-уии!
Ауууууу!
Джапът беше изненадан, но за щастие стискаше здраво пистолета и когато Стив и Кадилак подскочиха с престорен ужас, прикри объркването си със силен смях. Наблюдаващите войници се присъединиха към присмеха над тъпите тревни маймуни.
Като внимаваше да не се покаже много запознат, Кадилак обясни, че във втория пистолет все още имало „дълго желязо“, което се изхвърляло във въздуха от въздушен демон, затворен в бутилка, скрита в частта, която Уантанабе държал в ръката си. След като изстреля троен залп във водата, джапът наблюдава как неговият сержант стреля още няколко пъти, после каза, че е доволен. Това как огледа високотехнологичния смачкан шлем беше по-показателно и напомни на Стив за начина, по който Нобуро Нака-Джима, суровият, но симпатичен лидер на ронините, се беше отдръпнал от радионожа.
Уантанабе разбра, че това е шлем на воин, но знаеше също — както знаеше, когато огледа вътрешността на крилатата колесница — че полираната, твърда като кост пластмасова черупка с мека подплата отвътре, посребрено забрало, слушалки, филтри, микрофон и гнезда за жак са неизвестни неща от един чужд свят, където робуват на тъмната светлина. Пистолетите бяха едно нещо, но това тук беше лошо — дори направо зло.
Стив наблюдаваше развеселен как Кадилак показва шлема на джапа, като го обръща ту на една, ту на друга страна според нарежданията му. Джапът не смееше да го докосне и след като го огледа от всички страни, нареди на Кадилак да го увие пак и заповяда на сержанта си да го прибере. Той отвори своята кубибукоро — торба, използвана за пренасяне на отсечени вражески глави, и Кадилак пусна увития шлем в нея. Сержантът имаше щастливия вид на човек, който се е освободил от бомба с часовников механизъм десет секунди преди да избухне.
Уантанабе им благодари с пренебрежително свити устни и се върна в плаващия си дом. Кадилак бе чул заповедите му и знаеше какво ще последва, но въпреки това слушаше почтително сержанта, който им обясни, че ще им дадат храна и подслон.
Храната се оказа ленти сурова риба и варен ориз; подслонът беше един ъгъл в конюшня, в която бяха вързани няколко коня. Наблизо се строяха няколко малки бараки с повдигнати над земята подове. Когато Стив бе прелетял оттук през ноември, беше построен само плевникът и конюшнята. Това ново разширение на брега беше ясен знак, че тук се заселват джапи. Беше ли това строителство на по-голям търговски пункт, или бе претенция за територия?
Планът беше лодкарите да си починат ден-два, през което време Кадилак щеше да подслушва джапите с надеждата да долови някои сведения кога се очаква да тръгне корабът с колела. Имаше много слухове, но нямаше сигурни данни. Кадилак обаче все пак събра информация оттук-оттам. Разбра например, че според войниците Бентън Харбър е клоаката на света и че не уважават началника си. Въпреки безупречния си японски и първокласната си дикция Уантанабе беше известен като „чинк“10, а китайската му жена бяха кръстили „Жълтата опасност“.
Юмико, по думите на всички, беше нахакана, гадна кучка с амбиции, по-големи от тези на Изо Уантанабе. И това очевидно казваше всичко. Стив я видя два-три пъти — жена с безинтересно овално лице, покорна на съпруга си поне пред хора, което не се връзваше с репутацията й — но той знаеше много добре, че видът може да лъже.
Един час след тяхното пристигане Стив видя Уантанабе да пуска пощенски гълъб от мостика. Птицата направи няколко широки кръга над предния пост, после се насочи на североизток.
Стив беше сигурен, че в съобщението се потвърждава, че петимата „пътници“ са при Коджак, но се чудеше до кого е адресирано. Въпреки смъртта на Яма-Шита неговото семейство не само все още беше в бизнеса, но и разширяваше търговската си империя. Решението за изграждане на преден пост беше взето много преди неговото пристигане в Ни-Исан. Разбира се, не би могло да се очаква Стив да го знае или да подозира, че с него се готви някакво възмездие върху тях за разрушаването на Херън Пул.