Отец Руни щеше да дойде скоро. Щеше да седне зад зарешетеното прозорче на изповедалнята и да му предложи думи на утеха, разбиране и опрощение; после Рони Глас щеше да използва оставащите минути от откраднатото си съществуване, за да му разкаже своята история.
Като начало щеше да опровергае най-ужасното петно върху репутацията си — обвинението, че е порнограф.
Порнограф.
Самата мисъл беше абсурдна. В него нямаше капчица страст към порнографията. Всеки, който го бе познавал през тридесет и две годишния му живот, щеше да потвърди това. За бога, та той дори не харесваше особено секса. Каква ирония. От всички хора, които можеха да обвинят в разврат, Рони беше най-неподходящият. Докато всички около него парадираха с прелюбодеянията си и ги размахваха като пишки, той бе водил безупречно съществуване. Също като автомобилните катастрофи, забранените плътски удоволствия се случваха на другите, а не на него. Сексът беше шеметно пътуване, на което можеш да се отдадеш веднъж в годината. Два пъти беше поносимо, три — отвратително. Беше ли изненадващо тогава, че за деветгодишния си брак с добра католичка този добър католик се беше сдобил само с две деца?
Но той беше обичал жена си, без да изпитва похот към нея, а Бернадет беше споделяла равнодушието му към секса, така че апатичният му член никога не беше ставал повод за раздори между двамата. А децата бяха радост. Саманта вече се превръщаше в образец на вежливост и спретнатост, а Имоджен (макар и само на две) притежаваше усмивката на майка си.
В крайна сметка бе имал хубав живот. Беше успял да стане почти пълноправен собственик на невзрачна къща, долепена до друга къща в зелените покрайнини на Южен Лондон. Беше притежавал малка градина, за която се грижеше всяка неделя — огледало на душата му. Беше водил образцов живот, тих и скромен, или поне така смяташе.
И животът му щеше да продължи да бъде такъв, ако не беше алчен по природа. Лакомията го беше погубила, нямаше две мнения по въпроса.
Ако не беше алчен, нямаше да приеме веднага работата, която му предложи Магуайър. Щеше да се довери на инстинктите си и да си плюе на петите още щом зърна тесния задимен офис над сладкарницата в Сохо. Но ламтежът за пари му беше попречил да види истината — че използва всичките си умения на счетоводител, за да придаде достоверност на една дейност, която вони на корупция. Дълбоко в себе си беше знаел, че е така, разбира се. Беше знаел, че Магуайър е отрепка въпреки безконечните му брътвежи за Морално превъоръжаване19, въпреки привързаността му към децата и манията по джентълменското изкуство бонзай. Отрепка, и то от най-големите. Но Рони си беше затворил очите и се беше отдал сляпо на счетоводната работа. Магуайър беше щедър към него, затова не му беше трудно да се преструва на сляп. Даже започна да харесва човека и съдружниците му. Свикна с тромавата грамада, каквато беше Денис Лузати — Чекиджията с вечно омазаните му с торта дебели устни, свикна и с дребния трипръст Хенри Б. Хенри, който не спираше да дърдори и да прави трикове с карти. Не бяха най-изисканите събеседници и със сигурност нямаше да ги приемат радушно в клуба по тенис, но изглеждаха достатъчно безобидни.
Затова преживя шок, ужасен шок, когато най-сетне прогледна и видя какви животни бяха в действителност Чекиджията, Хенри и Магуайър.
Разбра го случайно.
Една вечер взе такси до склада с намерението да връчи лично на Магуайър данъчния отчет, по който бе работил до късно. До този момент не беше ходил в склада, само беше чувал да се говори за него. Магуайър държеше книгите си там от няколко месеца. Предимно готварски книги от Европа или поне така му бяха казали. Онази вечер, последната вечер на непорочност, Рони се изправи пред истината в целия ѝ блясък.
19
Международно движение за морално и духовно обновление, известно още като Оксфордското движение, основано през 1938 г. от американския свещеник Франк Бъкман. — Б. пр.