Бърди бутна двукрилата летяща врата и надникна в салона. Обгърна я наситената миризма на цигари, пуканки и хора; въздухът беше с няколко градуса по-горещ от този във фоайето.
— Рики?
Рики заключваше задния вход в дъното на залата.
— Онази миризма вече я няма — извика ѝ той.
— Чудесно. — Преди няколко месеца в близост до екрана се беше появила някаква ужасна смрад.
— Сигурно нещо е умряло зад киното — отбеляза Рики.
— Ще ми отделиш ли минутка? — извика му тя в отговор.
— Какво има?
Той се запъти лениво към нея по застланата с червен килим пътека, закачените на колана му ключове подрънкваха при всяка крачка. На тениската му пишеше „Само младите умират добри“.
— Някакъв проблем? — попита Рики, като си издуха носа.
— Отвън има едно момиче. Разправя, че загубило приятеля си в кенефа.
Той се намръщи недоволно.
— В кенефа?
— Да. Ще хвърлиш ли едно око? Ако не възразяваш.
„Стига на първо време да си спестиш остроумните забележки“, помисли си Рики, като ѝ се усмихна накриво. Напоследък почти не си говореха. Бяха се напушвали заедно прекалено много пъти, а това рано или късно съсипва всяко приятелство. Освен това Бърди беше направила няколко доста хапливи (и верни) забележки за приятелите му и той ѝ го беше върнал тъпкано. После не си бяха продумали в продължение на три седмици и половина. Сега помежду им цареше деликатно примирие, по-скоро продукт на благоразумие, отколкото на нещо друго. Временно примирие, което не се спазваше особено стриктно.
Рики се обърна рязко и се върна назад по централната пътека, после сви към тоалетните по пътеката на ред Е, като вдигаше седалките, покрай които минаваше. Те бяха виждали и по-добри дни — някъде около времето на „Сега, Вояджър“6. Днес изглеждаха трагично — плачеха си за ремонт или подмяна. Само на този ред имаше четири седалки, които бяха разпорени непоправимо, а сега вида, че тази нощ е била осакатена още една. Някое безмозъчно хлапе, отегчено от филма и/или приятелката си, но твърде пияно, за да си тръгне. Едно време и Рики беше правил подобни неща като знак на протест срещу капиталистите, които управляват подобни дупки. Едно време беше правил доста глупави неща.
Бърди гледаше как мъжът нахлува с трясък в мъжката тоалетна. „Ще му достави удоволствие да изхвърли момчето — рече си тя с лукава усмивка, — той обича подобни работи.“ И като си помисли само, че преди си падаше по него — преди шест месеца, когато харесваше възслаби мъже с нос ала Дюранте7 и енциклопедични познания за филмите на Де Ниро. Сега виждаше какъв е в действителност: една отломка от изгубен кораб на надеждата. Неизлечим наркоман, който твърди, че е бисексуален, любител на ранните филми на Полански и символичния пацифизъм. Каква ли дрога имаше наместо мозък? „Същата, каквато имах и аз“, смъмри се Бърди, като си помисли, че в този нехранимайко все пак има нещо секси.
Тя изчака няколко секунди с поглед, прикован върху вратата. Но Рики не се появи, затова се върна във фоайето да провери какво става с момичето. Завари го облегнато на парапета — пушеше цигара като начинаеща актриса, която още не е свикнала с новото си амплоа, беше повдигнало вишневочервената си рокля и се почесваше по крака.
— Чорапогащници — обясни момичето.
— Управителят отиде да потърси Дийн.
— Благодаря. — То продължи да се чеше. — Побъркват ме, алергична съм към тях.
По хубавите му крака имаше петна, които разваляха до голяма степен ефекта.
— Понеже ми е горещо и съм изнервена — отбеляза момичето. — Когато ми е горещо и съм изнервена, ставам алергична.
— О!
— Дийн сигурно е избягал, докато съм гледала в другата посока. Няма да се изненадам. Изобщо не го е… Не му пука за мен.
Бърди разбра, че момичето всеки момент ще се разплаче, което беше гадно. Не понасяше циврене. Скандали — да. Дори бой. Но не и сълзи.
— Всичко ще бъде наред — рече тя, понеже не ѝ хрумна нищо по-успокоително.
— Не, не е. Няма да бъде наред, защото е копеле. Държи се с всички като с отрепки. — Момичето смачка наполовина изпушената цигара с острия връх на вишневочервената си обувка, като стъпка грижливо всяко тлеещо парченце тютюн.
— На мъжете не им пука за нас, нали? — попита то, като погледна Бърди със сърцераздирателна прямота. Под изкусно нанесения грим се криеше лице, което едва ли имаше повече от седемнадесет години. Очната му линия се беше поразмазала, а под очите му тъмнееха сенки от умора.
7
Джими Дюранте (1893-1980) — американски комедиен актьор, прочут с големия си нос. — Б. пр.