Всичките му грижи бяха забравени при вида на случващото се.
Суон се беше изправил.
Гореше от главата до петите. Косата му, дрехите, кожата. Нямаше и частица от тялото му, която да не пламтеше. Но въпреки това той стоеше изправен и протягаше ръце, за да поздрави публиката си.
Рапари се спря. Застана на два ярда от Суон абсолютно неподвижно, сякаш беше хипнотизиран от някакъв изумителен номер.
Хари видя как на стълбището се появява друга фигура. Това беше Батърфийлд. Чуканчето от ръката му бе грубо превързано; един демон подкрепяше изкривеното му тяло.
— Угаси пламъка — нареди адвокатът на Рапари. — Не е толкова трудно.
Съществото не помръдна.
— Хайде — настоя Батърфийлд. — Това е просто някой от неговите трикове. Проклет да си, той е мъртъв! Това е просто фокус.
— Не е — каза Хари.
Батърфийлд се обърна към него. Адвокатът и преди му бе изглеждал безцветен, но сега беше толкова пребледнял, че съществуването му очевидно беше под въпрос.
— Какво знаеш за това? — попита той.
— Не е фокус — каза Хари. — Това е магия.
Суон като че ли чу думата. Миглите му потрепнаха и се вдигнаха, той бръкна бавно в сакото си и със замах измъкна една носна кърпичка. Тя също пламтеше. И също не изгаряше. Когато я тръсна, от гънките й излетяха мънички ярки птички. Рапари беше като омагьосан от фокуса. Погледът му проследи полета на илюзорните птички, които се издигнаха към тавана и там се разтвориха във въздуха. В този миг Суон направи крачка напред и прегърна машината.
Тя веднага се запали от огъня му, пламъците обхванаха размаханите й крайници. Рапари се опита да се освободи от обятията на магьосника, но без успех. Суон се притисна към него като към отдавна изгубен брат и не го пусна, докато съществото не започна да се съсухря от горещината. На Хари му се стори, че огънят погълна Рапари мигновено, за части от секундата, но нямаше как да е сигурен. Времето, както при най-ефектните изпълнения на илюзионисти, сякаш беше спряло. Дали беше продължило една минута? Две минути? Пет? Никога нямаше да разбере. Нито пък го интересуваше. Недоверчивостта е за страхливците, а съмнението е сигурен начин да се оставиш да ти счупят гръбнака. Беше доволен, че може да гледа, без да е сигурен дали Суон е жив или мъртъв, дали птиците, огънят, коридорът или дори самият той — Хари Д’Амур — са истински или илюзии.
Накрая Рапари изчезна. Хари се изправи. Суон също стоеше прав, но прощалното му представление очевидно беше свършило.
Провалът на Рапари попари смелостта на ордата. Всички се разбягаха, като оставиха Батърфийлд сам на стълбището.
— Това няма да бъде забравено или простено — каза той на Хари. — За теб няма да има покой. Никога. Аз съм твой враг.
— Надявам се да е така — отвърна Хари.
Той погледна назад към Суон, давайки възможност на Батърфийлд да отстъпи. Магьосникът отново беше легнал на пода. Очите му бяха затворени, ръцете — скръстени на гърдите. Сякаш изобщо не беше помръдвал. Но огънят вече взимаше своето. Кожата на Суон започна да се издува на мехури, дрехите започнаха да пушат и да се превръщат в сажди. На огъня му трябваше доста време, докато се справи с тялото, но накрая превърна човека в пепел.
Навън отдавна се беше зазорило, но беше неделя и Хари знаеше, че днес клиенти няма да има. Никой нямаше да му попречи да събере останките; да натроши костите и да ги изсипе заедно с прахта в найлонова торбичка. След това щеше да излезе и да си намери някой док или мост, откъдето да хвърли Суон в реката.
Когато огънят свърши работата си, от магьосника беше останало съвсем малко — и то дори смътно не напомняше за човек.
Съществата се появиха и си отидоха; това беше някаква магия. А междувременно? Имаше преследвания и фокуси; ужаси, маски. Случайни радости.
Имаше дори място за радост; ах! това също беше магия.
Животът на смъртта
Докато седеше в чакалнята на клиниката, Илейн стръвно поглъщаше днешния брой на вестника. Животното, което смятаха за пантера, и което от два месеца тероризираше околностите на Епинг Форест, беше застреляно и се оказа диво куче. Археолозите в Судан са изследвали фрагменти от кости, които, както смятат те, могат напълно да променят представата ни за произхода на човека. Младата жена, която бе танцувала с някаква второстепенна кралска особа, бе намерена убита край Клапъм; изчезнал беше яхтсменът-самотник, който извършваше околосветско пътешествие. С еднаква страст изчете последните новини за събитията по света и клюките — всичко, което би могло да я разсее от предстоящия преглед — но днешните новини приличаха твърде много на вчерашните, само заглавията бяха променени.