Каква изтънчена ирония — да отрече съществуването на невидимия свят, когато знае, че той го наблюдава враждебно дори и в настоящия момент.
— Имаш предвид полтъргайст? — попита Джина.
— Имам предвид всичко, което се спотайва в нощта. Но ние сме възрастни хора, нали така? Не вярваме в таласъми.
— Не — каза решително Джина. — Аз не вярвам в таласъми, но и не вярвам, че къщата се намества.
— Ами, засега ще трябва да се задоволим с това обяснение — рече безгрижно Джак. — Вече е Коледа. Не искаме да разваляме празника с приказки за гремлини10, нали?
Всички се засмяха едновременно.
Гремлини. Каква смъртна обида. Да наречеш изчадието адово гремлин.
По невидимите бузи на Плямпалото се застичаха димящи киселинни сълзи, но то стисна зъби и запази спокойствие.
Все още имаше време да изтрие атеистичната усмивка на Джак от гладкото му дебело лице. Предостатъчно време. Никакви половинчати мерки отсега нататък. Никаква изтънченост. Щеше да го нападне с всички сили.
Нека има кръв. Нека има агония.
Щеше да ги пречупи всичките.
Аманда приготвяше коледната вечеря в кухнята, когато Плямпалото започна следващата си атака. В къщата ехтеше хорът на Кралския колеж: „О, малък град Витлеем, В покой лежиш пред нас…“
Подаръците бяха отворени, джиновете с тоник бяха пресушени, цялата къща беше като една топла прегръдка.
Сред топлите изпарения в кухнята проникна внезапен хлад и накара Аманда да потрепери; тя отиде до прозореца, който бе открехнат, за да влиза свеж въздух, и го затвори. Може би се разболяваше.
Плямпалото я наблюдаваше в гръб, докато тя шеташе в кухнята и се наслаждаваше на домашната атмосфера. Аманда усети втренчения му поглед съвсем ясно и се обърна. Никой, нищо. Продължи да мие брюкселското зеле и изряза червея, свит в сърцевината на едно от топчетата. После го удави.
Хорът пееше ли, пееше.
От всекидневната долетя задружният смях на Джак и Джина.
Сетне се чу шум. Тропане, последвано от удари с юмруци по врата. Аманда изпусна ножа в купата със зелето и се извърна от мивката по посока на шума. Той ставаше все по-силен. Сякаш в един от шкафовете имаше нещо, което се опитваше да излезе навън. Котка, затворена в кутия или…
Птица.
Шумът идваше от фурната.
Аманда си помисли най-лошото и стомахът й се сви. Нима бе мушнала нещо във фурната заедно с пуйката? Извика баща си, грабна кухненската кърпа и пристъпи към готварската печка, която се тресеше от паниката на своя затворник. Представи си как отвътре изскача ужасена котка с изгоряла козина и полуовъглена плът.
Джак застана на прага на кухнята.
— Във фурната има нещо — каза му тя, сякаш не бе достатъчно очевидно. Печката се тресеше като обезумяла, а съдържанието й се блъскаше във вратата на фурната.
Той взе кухненската кърпа от ръцете й. „Това е нещо ново — помисли си. — По-добър си, отколкото предполагах. Това е умно. Оригинално.“
Джина също влезе в кухнята.
— Какво се готви? — попита саркастично тя.
Но шегата й остана недооценена, защото печката започна да подскача и тавите с вряща вода се изсипаха от газовите котлони на пода. Горещата вода попари крака на Джак. Той изкрещя и залитна назад към Джина, после се втурна към печката с крясък, достоен за самурай.
Дръжката на фурната бе хлъзгава от горещината и мазнината, но Поло я сграбчи и отвори вратичката със замах.
От отвора изригна гореща пара, примесена с миризмата на пуешка мазнина. Но птицата, която се намираше вътре, очевидно нямаше никакво намерение да бъде изядена. Тя се мяташе в тавата, като разпръскваше соковете си във всички посоки. Препечените й кафяви криле се въртяха и пляскаха жалостиво, а краката й се блъскаха в тавана на фурната.
После пълнената пуйка, изглежда, усети, че вратата на фурната е отворена. Разпери криле и наполовина скочи, наполовина падна върху нея — жив фарс. Безглавото туловище се олюля, като ръсеше плънка и нарязан лук, сякаш никой не бе казал на проклетото нещо, че е мъртво, а мазнината продължаваше да цвърчи по покрития му с пушена сланина гръб.
Аманда изпищя.
10
Дребни пакостливи създания от английския фолклор, на които приписват механичните повреди на самолети, автомобили и прочие. — Б.пр.