— Ще те намеря — промърмори Квинт, докато я улавяше. — Радвам се, че успях да помогна — добави той за Мацерион и Урцей. Калатин подкара коня си, без да поглежда назад; Квинт се върна при другарите си и показа драхмата. — Извадихме късмет!
— На какво ли не е готов човек за вино — с ехидна усмивка каза Урцей.
— Доста време ти потрябва да му кажеш къде може да намери вино — подозрително подметна Мацерион.
— Попита ме и някои други неща. За това къде може да намери удоволствие.
— Задникът на Север вече не ти допада, а? — подигра се Мацерион. — Урцей, приискало му се е да стане жена на конник!
Квинт го блъсна с щита си, от което русокосият залитна назад.
— Затваряй си шибаната уста!
— Какво, на майтап ли не държиш? — предизвика го Мацерион.
— Спрете. — Урцей пристъпи между двамата. — Не можем да се бием пред палатката на трибуна. Освен ако не искате да изкарате остатъка от зимата в копаене на клозети.
В този момент на Квинт изобщо не му пукаше. Копието му вече беше насочено към Мацерион. Ако той направеше и крачка напред, щеше да го прониже през щита му.
— Креспон — извика Урцей. — По-кротко! Ще ви видят. Мацерион, дръпни се.
Квинт тръсна глава, за да се овладее. Урцей беше прав. Не си струваше някой офицер да ги хване как се бият. Мацерион, който се беше дръпнал на няколко крачки, вече се усмихваше, сякаш нищо не се е случило.
— Беше просто шега — каза със смях.
„Не беше, гадняр такъв — помисли си Квинт. — Един ден ще ми паднеш в ръцете“.
— Какво ти става, Креспон? — попита Урцей. — Мацерион просто се шегуваше. Всички знаят, че не си падаш по мъже като Север или горкия Рутил.
— Рутил, а? — Квинт кипна отново. — Защо не питаш Мацерион какво стана с него?
Урцей го погледна объркано.
— Какво да го питам?
— Как е станало така, че е умрял от рана в гърба — процеди Квинт през зъби.
— Ами, има само една причина човек да получи такава рана — невъзмутимо отвърна Мацерион. — И всички знаем коя е тя.
— Боклук! — извика Квинт и избута Урцей. — Рутил не беше страхливец. Никога не би побягнал от врага.
— Тогава какво искаш да кажеш? — изръмжа Урцей, като поглеждаше ту единия, ту другия.
— Просто се опитва да оправдае приятеля си гъзоебец — изсмя се Мацерион.
Появата на трибуна, чиято палатка охраняваха, сложи край на разправията. След това в нея непрекъснато влизаха и излизаха хора и Квинт постепенно се успокои. Когато Урцей го попита отново и Мацерион се беше върнал на поста си зад палатката, той успя да обясни какво се беше случило в нощта, когато Ханибал беше подкарал говедата през билото.
Урцей изпсува, после попита:
— Можеш ли да го докажеш?
— Разбира се, че не!
— Тогава откъде знаеш, че е бил Мацерион? Само защото Рутил никога преди не е бягал не означава, че не го е направил онази нощ. Много добре знаеш, че са се случвали и по-странни неща.
— Мацерион е бил. Сигурен съм — непреклонно рече Квинт и разказа какво се беше случило, когато бяха изненадали пияните нумидийци. Докато говореше, имаше чувството, че това се е случило в някакъв друг живот.
Урцей се замисли.
— Било е глупаво да хвърля толкова близо до теб, но сигурно е било грешка. Аз самият съм правил подобни неща по време на бой. Двамата с Мацерион не се погаждате от самото начало, но в сърцето си той е добър човек. Не е някой, който би се опитал да убие другар, още по-малко двама.
Квинт ясно си даваше сметка, че си блъска главата в стена.
— Винаги вярваш в най-доброто у хората и затова не разбираш — каза той. — Мацерион е като спотаила се в тревата змия.
— Жалко, че мислиш така. — Урцей поклати глава. — Много по-лесно ще е да изгладите противоречията си на няколко питиета. Ще се погрижа да не се стигне до размяна на удари.
— По-скоро бих се хвърлил от Тарпейската скала!7
— Щом казваш — със съжаление отвърна Урцей.
Последва неловко мълчание, което продължи до края на поста им. Квинт се замисли за Калатин. Фактът, че приятелят му беше жив и здрав, го изпълваше с радост. Довечера щяха да наваксат пропуснатото. Щеше да занесе вино; щеше да е също като навремето, когато правеха глупости в Цизалпийска Галия. Двамата с Калатин бяха единствените оцелели от четиримата в палатката им преди година. Когато бойните действия се подновяха, колко ли време щеше да мине, преди някой от тях — или и двамата — да се прости с живота си? „Още една причина да живееш на момента — помисли си Квинт. — Защото утре може да сме мъртви“. Кана вино и добра приказка с Калатин — засега разчиташе само на това.
7
Скала на Капитолийския хълм, използвана като място за екзекуции по време на Римската република. — Б.пр.