— Гай е тук! Дошъл е чак от Капуа. Не искаш ли да го видиш?
Аврелия рязко се обърна. Гай Марциал беше най-старият и най-добър приятел на Квинт; познаваха се от съвсем малки. Той беше уравновесен, смел и забавен и тя винаги се радваше да го види. При последната им среща преди няколко седмици обаче той беше донесъл новина, която бе разтърсила целия ѝ свят. Стотици римляни загинали при кавалерийски сблъсък при Тицин; нямало никаква вест за баща ѝ, за Квинт и за Флак, високопоставения аристократ, за когото я бяха сгодили. Оттогава Аврелия и майка ѝ живееха в болезнена несигурност. След като научиха за следващото неочаквано поражение при Требия (Сенатът го беше нарекъл „временен неуспех“, но всички знаеха, че това е лъжа), мъката им не знаеше граници. Най-вероятно поне един от тримата беше загинал, ако не и повече. Как можеха да оцелеят те, щом двайсет хиляди други не бяха успели? На Аврелия ѝ призля от тази мисъл, но нещо в гласа на Атия я накара да трепне.
Гласът на майка ѝ не беше напрегнат или нещастен. Може би посещението на Гай не беше нещо зловещо. В сърцето ѝ пламна надежда. Щеше да е хубаво да поговори нормално с някого. Напоследък Аврелия разменяше само по няколко думи с майка си и мълчеше ледено, когато се сблъскваше с Агесандър. Време беше за една бърза молитва към боговете да закрилят онези, които обича, особено баща ѝ, Квинт и Ханон. В последния момент добави и Флак, след което се обърна и се затича по пътеката.
Атия и Гай бяха в двора до къщата — покрита с калдъръм площ, около която се издигаха складовите помещения, плевнята, хамбарът, винарската изба и квартирите на робите. През топлите месеци това беше най-оживеното място в стопанството. През зимата то ставаше път между сградите, където държаха добитъка, инструментите и всякакви хранителни запаси, от осолена риба до шунка и сушени билки. Многобройни пътеки се пресичаха в снега, образувайки какви ли не фигури, направени от сандали на мъже и жени, от босите крака на деца, от кучета, котки, кокошки, коне и мулета. Аврелия стъпваше внимателно, като прескачаше купчините тор. „Време е за почистване на двора“, разсеяно си помисли тя.
— Най-сетне ни оказваш честта да се явиш. Къде беше? — остро попита Атия.
Аврелия се въодушеви. Гай не можеше да носи лоши новини — не и когато майка ѝ я посрещаше по такъв начин.
Гай ѝ се усмихна широко.
Аврелия кимна в отговор. Въобразяваше ли си, или той я огледа за първи път от глава до пети? Внезапно смутена, тя отметна назад гъстата си черна коса и ѝ се прииска да не беше облечена в ежедневната си вълнена дреха и старото наметало.
— Разхождах се. Дойдох веднага щом те чух да ме викаш.
Майка ѝ повдигна невярващо вежди, но се въздържа от коментар.
— Радвам се да те видя, Аврелия — каза Гай.
— И аз теб, Гай — отвърна Аврелия и му се усмихна свенливо.
— Станала си истинска красавица. — Отново онзи преценяващ поглед. — Скоро ще навършиш петнайсет, нали?
— Да, през есента. — Аврелия се помъчи да не се изчерви, но не успя. — Надявам се, че не носиш лоши новини?
— За радост, не. — Гай се обърна към Атия. — Имаш ли вести за Фабриций и Квинт?
— Не. Нито за Флак. Прекарвам достатъчно време на колене в ларариума2, за да мисля, че липсата на новини е добра новина. — Тонът на Атия беше малко рязък и не търпеше възражения.
— Съпругът ти и Квинт са винаги в молитвите ми, както и в молитвите на баща ми — каза Гай. — А също и Флак. Денят, в който всички те се върнат у дома, ще бъде голям празник.
— Да — каза Атия.
Последва неловко мълчание.
Аврелия се почувства виновна, че не се моли за Флак толкова много, колкото за баща си и брат си. „Но аз се срещнах само веднъж с него“, побърза да се защити тя.
— Ще останеш ли да пренощуваш? — попита Атия.
— Много мило от твоя страна, но… — започна Гай.
— Трябва да останеш — каза Аврелия и хвана ръката му. — Не сме те виждали от седмици. Трябва да ни кажеш какво правите с баща ти и какво става в Капуа. Тук, насред нищото, не идват никакви новини.
2
Място за молитви с малък олтар и статуетки на домашните божества (лари) и предците. — Б.пр.