— Седни на леглото — меко рече той.
Тя се подчини. Той се наведе да развърже възела под гърдите ѝ. Аврелия гледаше, сякаш го прави на някоя друга. Ръцете му се насочиха към ръба на туниката ѝ.
— Не трябва ли първо да се помоля? — изтърси тя. Атия я беше научила какво ще последва.
Той се дръпна и се усмихна.
— Ако искаш. Лично на мен молитвите ми дойдоха в повече за днес.
Отчасти за да скрие шока си, отчасти за да отложи неизбежното, Аврелия затвори очи и се замоли на покровителката на девиците Юнона и на Цинция, на която беше посветен развързаният възел, да я благословят и да ѝ помогнат в часовете, които следваха. Приключи изненадващо бързо. Луций я погледна въпросително и Аврелия се хвана, че кима. Беше твърде уморена, за да се съпротивлява.
Вместо да я съблече, Луций я изненада, като свали първо своята тога. Трябваше да му се признае, че беше привлекателен. Мускулите му бяха изваяни като на атлет. Останал само по лиций4, той отново пристъпи към нея.
— Сега съм в неизгодно положение — тихо каза той. — Стани.
— Да, съпруже. — Аврелия се опита да не трепери, докато той повдигаше края на туниката над главата ѝ. Тя падна забравена на пода, докато той сваляше долната ѝ дреха. Аврелия беше ужасена. Не беше заставала гола пред мъж. С огромно усилие се спря да не се покрие с ръце. Очите му пиеха тялото ѝ и тя се опита да не се дръпне, когато той протегна ръка и докосна едната ѝ гърда. Видя как членът му се издува под лиция.
— Легни на леглото — каза той.
Аврелия изпита моментно облекчение, че се отървава от докосването му. Пъхна се под завивките и го загледа как гаси светлините една по една. Стаята потъна в мрак, но в него нямаше утеха, както би имало, ако беше сама. Аврелия го чу как отива от другата страна на леглото и се съблича. Безпокойството ѝ достигна нови висоти. Ако подготовката за церемонията и самата тя бяха трудни за понасяне, ставащото сега беше истинско мъчение. Когато той легна, тя се премести до самия ръб на леглото и му обърна гръб. Трепна, когато той докосна рамото ѝ.
Ръката му остана на мястото си.
— Вече сме женени.
— Знам — окаяно рече тя.
— Съпруго, знам, че се омъжи за мен само по настояване на родителите ти.
Аврелия се почувства ужасно виновна. „Той заслужава някоя по-добра от мен“, помисли си.
— Аз…
— Не лъжи. — За първи път гласът му прозвуча рязко.
Последва дълга, изпълнена с напрежение пауза. Аврелия се почувства още по-зле, задето беше разчел мислите ѝ, и се опита да измисли какво да каже.
— Ти си добър човек, Луций — прошепна най-сетне.
— А ти си мила и прекрасна млада жена. Надявам се, че ще се научиш как да бъдеш щастлива. Бракът е свързан с раждане на деца и въртене на домакинство, но това не означава, че трябва да бъде изпълнен само с нещастие. Поне баща ми твърди така.
„Ти пък какво знаеш?“ — яростно си помисли Аврелия. Но когато той се премести и допря голото си тяло до нейното, не направи нищо. Гърдите му бяха топли и меки, в рязък контраст с твърдия му член, който допираше настойчиво задника ѝ. Аврелия трябваше да положи огромни усилия да не скочи с писъци от леглото. Не помръдна. Това беше последната част от изпитанието. Трябваше да го изтърпи, заради семейството. Докато Луций проникваше в нея, тя си помисли за Ханон, което мъничко ѝ помогна. Първият тласък обаче беше шокиращ. Болеше, защото беше суха, но тя не каза нито дума, а прехапа устни. Луций затласка, проникваше по-дълбоко, издаваше тихи стонове от удоволствие. Болката на Аврелия малко се засили, но беше поносима. По-трудно за приемане беше усещането, че той е в нея. „Бъди храбра — каза си тя. — Квинт трябва да рискува живота си в битките, да пронизва други хора с копието си. А аз трябва да изтърпя само това“.
Луций стисна гърдата ѝ, тласна по-силно няколко пъти и извика задавено. Тялото му се разтресе и се отпусна; той се дръпна от нея. Аврелия усети как вдървеният му член омеква и се изхлузва от нея. Веднага почувства нещо лепкаво между бедрата си. Семето му, примесено с кръвта ѝ. Тя издиша бавно. От облекчение — или от задоволство, че всичко е приключило? Не беше сигурна. Луций се отдръпна от нея без нито дума и тя присви колене към гърдите си като бебе. Би дала какво ли не за една баня, но знаеше, че подобно нещо е немислимо точно тази нощ. Мълчанието се спусна над тях, над леглото, изпълни цялата стая с тежестта си. „Поне боговете са останали доволни“, помисли си Аврелия. Бракът им беше консумиран.