Аркан отиде лично да прибере диамантите и за своя изненада срещна Козела. Бяха на триста метра от границата на сръбска територия.
— Луд ли си, Козел. За чий хуй поемаш такъв риск. Та ти нямаш смъртна присъда само на луната. Козела стисна подадената му ръка и каза:
— Познаваш ли някой… един-единствен човек, на който би поверил сто милиона долара в диаманти. Аркан се засмя весело.
— Прав си брат… Не познавам такова извънземно. Ние, хората, затова сме хора да се поддаваме на изкушения.
Носиш ли стоката?
— Няма друга причина да съм тук — Козела бръкна в пазвата си, извади кожената кесия, подаде му я и каза — Искам пред мен да се увериш в точността на наличието.
Аркан го покани в джипа си и следвани от „тигрите“, потеглиха в пълна тъмнина. След десетина минути пристигнаха в някакво полу-пусто село, спряха пред централната сграда на площада и запалиха светлините. Влязоха в спартански наредена къща, без нищо излишно и лишена от всякаква декорация. Аркан огледа кесията.
— Има секрет, Козел… Без да броя стоката, знам, че е точна. Виждаш ли този косъм в ципа. Ако го нямаше, тогава щях да броя. А сега ще отброя само твоя бонус. Десет диаманта са твои.
Аркан дръпна ципа, отброи десет камъка и му ги подаде.
— Купи нещо красиво на момичето си и не забравяй, че Аркан е добър приятел на честните си партньори. Седни. Тази нощ си мой гост.
— Трябва да мина границата по тъмно, войводо.
— Утре през нощта. Тази си мой гост. Ще пратя „тигрите“ да ти осигурят безопасен канал. Сега ще пием и ще се обадим на султан Севгун…- Аркан изведнъж стана сериозен. — Той предупреди ли те, че сто рязани от Хизбула са по петите ти.
— Да — Козела се отпусна в стола. — Много ми станаха враговете, войводо.
— Тази вечер ще обсъдим как да ги пратим при Аллаха. Какво ще пиеш?
Хакел беше получил специално разрешение да подслушва спейсфоните, свързани със спътници, и знаеше за пратката, но нищо повече. Не знаеше кога и как Севгун ще я предаде на Козела, нито пък как той ще я достави на Аркан и ще я достави ли въобще. Сто милиона долара? Лично той би рискувал да изчезне с тази сума, както и щеше да направи, ако успееше да я отнеме от Козела. Никой обаче не знаеше къде е гадният му убиец, нито Тефик, който се беше появил в София, нито арабите, още по-малко албанските им партньори. Тогава Хекел реши да блъфира и поиска среща с генерал Проданов, човека, който най-малко би искал да вижда. Въпреки че полковникът от ЦРУ беше домакин на срещата, генералът наруши етикета и доведе със себе си един млад офицер, който представи като капитан Агаин.
— Говорете спокойно, колега — каза Проданов — Агаин е дясната ми ръка и шеф на групата, издирваща Козела.
Подразнен предварително от присъствието на младока, Хакел изсумтя презрително.
— И с какъв резултати може да се похвали въпросната група?
Агаин се усмихна чаровно и отговори без грам смущение:
— Засега със скромни, полковник, но ние сме оптимисти и вярваме в бъдещето. Надявам се, че Козела е и ваша цел.
— По-лошо, младеж, задължение. Извън останалите си всеизвестни престъпления, Козела дължи четиристотин хиляди долара на американските данъкоплатци и моето правителство ме изпрати да ги взема от него.
— Знам отдавна за тези пари, Хакел. Те са откраднати от покойните синове на покойната ми съпруга. Каква е гаранцията, че парите са у Козела?
— Никаква — отговори германо-американецът. — Искам да го питам къде са парите очи в очи.
— Направете го, полковник — едва въздържайки нервния си смях, каза Проданов.
Хакел кимна.
— Да, ще го направя, но с ваша помощ. Затова поисках тази среща. Направо на темата, господа, а после ще вечеряме. Къде е Козела сега, в този миг? Дори и предположенията ще ми бъдат от полза.
Проданов не му обърна внимание и повика келнера.
— Финландска водка с газирана вода за мен и една ледена бира за младия мъж — посочи Агаин. — Господинът сам ще ви каже какво желае.
— Уиски със сода — каза машинално Хакел, изчака келнера да се отдалечи и продължи.- И така, къде е Козела? Проданов сви рамене.
— Господ знае. Няма да се учудя, ако пие водката си в бара на хотела.
— Искам… моля за сериозен отговор, полковник.
— Получихте най-сериозен и искрен отговор, Хакел. И ние искаме да знаем къде е.
Келнерът донесе напитките и Проданов вдигна чашата си за наздравица.
— Трима души знаят със сигурност къде е — Алкалай, Севгун и Аркан — и сякаш светкавица избухна в мозъка му, — четирима! — Проданов се сети за дъщерята на Сирака… Как й беше името… Габриела? Да, Габриела… От утре тръгваха на лов за момичето. Може би тя щеше да се окаже фаталният капан за Козела.