— Тук съм по покана на Аркан — спокойно каза той.
— Ти ли си Козела?
— Аз.
— Въоръжен ли си?
— Пистолетът на седалката — посочи го с поглед — и един М-16 в краката ми.
Тигърът се наведе, издърпа автомата и даде знак на един от хората си да вземе зигзауера.
— Излез бавно! — Козела се подчини. — Ръцете на торпедото, краката разтворени! — знаеше процедурите и ги изпълняваше безропотно.
— Чист е — каза „тигъра“, изви ръцете на гърба и ги закопча с белезници. — Козел, ти ще дойдеш с нас. Мой човек ще кара след нас колата ти. Заповедта ми е да ти вържа очите и да те заведа при войводата.
— В Рим по римски — неопределено каза Козела. — Щом имаш заповед, изпълни я.
Пътуваха с мощен джип по нещо, което и в най-романтично настроение не би могъл да нарече път. Главата му се удряше в покрива на джипа, залиташе и ако не го подпираха, отдавна щеше да лежи на пода. Пътуването му се видя безкрайно, макар че трая около половин час.
Въведоха го в някаква селска стая, свалиха му превръзката от очите, откопчаха белезниците, но вързаха дясната му ръка за желязната рамка на легло.
— Тук ще чакаш войводата — каза „тигъра“, излезе и го остави сам.
Косово! И в мирно време не беше стъпвал тук, а сега бушуваше война. Докато чакаше Аркан, опита се да си припомни какво знаеше за историята на местността, албано-сръбския конфликт, прераснал в ненавистна вендета, а от там във война на живот и смърт. Човешкият живот тук бе нищожен аргумент. В България история се преподаваше повърхностно и тенденциозно, но все пак в паметта му бяха останали прословутата битка на Косово поле, легендарният подвиг на Крали Марко, основаването на първата сръбска държава от крал Лазар… за години и дати паметта му беше напълно безпомощна. Добре де, как все пак се бяха появили шиптърите, които сега бяха 9/10 от населението?
След около час пазачът му го освободи от белезниците и побутвайки го с автомата си, подкара го през селото. Че това е село нямаше никакво съмнение, но не се виждаха нито хора, нито добитък, нито се забелязваха каквито и да били признаци на живот. Стигнаха до мегдана, прекосиха и влязоха в някаква сграда, която може би е била кметство, но сега изпълняваше друга роля в това мъртво селище. В средата, на дълга маса, заобиколен от тридесетина „тигри“, го чакаше Желко Разнятович или войводата Аркан, обявен от хагските съдии за военнопрестъпник номер едно на бивша Югославия.
— Много грубиянски посрещаш гостите си, Аркан.
— Тук е бойно поле, а не бална зала, генерале!
— Бивш генерал — побърза да го прекъсне Козела. -Ще ме поканиш ли да седна?
— Щом си гост, разбира се. Сядай, разполагай се, Козел. Какво ще пиеш? Барът ни е зареден с всичко необходимо.
— Водка и чешмяна вода.
— Никога чешмяна — каза Аркан. — Тук водата е смъртен риск. Дайте му „Абсолют“ и минерална.
Войводата изчака да го обслужат и когато изнервеният Козел изпи на екс чашата си, попита:
— Какво те води при мен, Козел?
— Старото приятелство. Забрави ли, че навремето заедно ебавахме майката на югоембаргото?
— Не съм забравил, разбира се, но това не е единствената причина. Козела кимна.
— Прав си, Аркан, това е поводът, причината е друга. Имах двама сина, млади хубави момчета… Американците ги убиха.
— Защо? — сухо попита войводата. Козела се изпоти, преди да отговори:
— Бяха студенти в Америка. Направиха банков обир в Аспен.
— Колко?
— Малко по-малко от седемстотин хиляди долара, делени между трима.
— Къде е техният дял?
— Не знам, Аркан. Нямахме време да говорим. Войводата го изгледа с открито недоверие.
— И нямаш представа къде е тяхната част?
— Никаква. Убиха ги на границата. Погребах ги на сръбска земя.В джобовете им имаше хиляда долара общо и паспорти на парагвайски граждани.
— С адрес?
— Асунсион, улицата не помня, но паспортите са в жабката на беемвето.
Аркан погледна един от охраната си. Нямаше нужда от думи. „Тигъра“ излезе веднага. На всички им беше ясно къде отива.
— Още водка, Козел?
— С удоволствие… едва владея нервите си, стари… мислеше да каже „приятелю“, но се отказа и произнесе „Колега“.
Аркан се намръщи.
— Моите колеги са около мен, Козел. Ето ти моите „Колеги“ — „тигрите“. И ние воюваме рамо до рамо за сръбската правопрестолнина Косово.
— Дойдох да воювам с вас, Аркан. Имам не по-малко основания да мра срещу американците.
„Тигъра“ се върна и остави фалшивите паспорти на момчетата при войводата.
Аркан прочете регистрацията и подаде паспортите на един от „тигрите“.