За първи път, откакто беше станал член на „Ключовете“, Акс се държеше назад и гледаше случващото се отстрани.
Ново все още беше с Персонала. Акс я беше оставил сама в стаята за интервюта, след като беше дал на момчетата в червено резюме на човешката история, която тя си беше съчинила. Което го накара да се замисли — дори не знаеше на колко е години, какви бяха семейството, миналото ѝ. Имаше подозрения, че надали то е било от лесните.
И не защото тя си падаше по същия секс, по който и той.
Или поне същия секс, по който си беше падал.
Истината бе, че е възможно да си съвсем в ред и пак да харесваш чукането, което се случваше тук. Ето какво не разбираха хората извън този начин на живот, или както там го наричаха. Да, имаше и такива, които се опитваха да избягат от нещо. Такива, които бяха прецакани в главата. И може би неколцина социопати. Ала огромната част от членовете на клуба си бяха съвсем наред.
По дяволите, същото беше и с тиндър1. Срещите на сляпо, урежданията с колеги, свалките по барове. Навсякъде те очакваше смесица от добро и лошо…
Жена с оголени гърди и дълга кожена пола мина плавно наблизо; бялата ѝ коса беше вдигната високо, а със стиймпънк украсата на главата си изглеждаше така, сякаш двайсет и първи век и викторианска Англия се бяха счепкали… и остатъците от конфликта се бяха размазали върху лицето ѝ.
Жената спря пред него. Гърдите ѝ бяха покрити единствено с два метални диска, придържани с помощта на пиърсинги, деликатна верижка минаваше между връхчетата им.
Акс беше правил секс с нея няколко пъти — веднъж на олтара, а след това и на други места. Не знаеше името ѝ, нямаше телефонния ѝ номер. За сметка на това прекрасно познаваше женствеността ѝ.
Всяка друга нощ би отишъл някъде с нея.
Ала сега броеше минутите до срещата си с Елиз и никой тук, нито където и да било на планетата, не можеше дори да се доближи до онова, което го очакваше в края на вечерта.
Поклати глава, а жената кимна и се отдалечи.
— Не е твоят тип? — провлачи Ново.
Акс погледна към гласа. Ново се беше появила от дъното на помещението, а той дори не беше забелязал, че се е върнала.
— Искаш ли да поостанеш още малко? Или ще си вървиш и ще се върнеш друг път?
Ако си спомняше правилно, току-що приетите членове трябваше да изчакат известно време, преди да ги одобрят. Но докато това станеше, можеха да идват като гости на клуба.
— Тя наистина ли не ти хареса? — Ново се загледа след отдалечаващата се жена, сякаш онова, което виждаше, определено ѝ беше по вкуса. — Не?
— Не и тази вечер.
— Е, знам, че не се пазиш за мен. — Изрече го без капчица горчивина. Нещо, което Акс оценяваше. — Сигурен ли си, че не искаш да споделиш нещо? Ще ти олекне… Я чакай малко!
— Да вървим.
Акс се отправи към изхода.
Ново го последва, без да се отказва.
— Малката братовчедка на Пейтън. Онази, която се появи в цигарения бар. Ще се видиш с нея, нали?
— Не.
— О, да, имаш…
Акс спря. Обърна се. Погледна Ново право в очите.
— Какво, по дяволите, би правила свястна жена като нея с мен? Помисли за това.
Можеше да си представи смръщването на Ново зад маската ѝ.
— Е — каза тя, — когато го представиш по този начин, няма какво да ти възразя.
Страхотно, помисли си Акс, докато продължаваха през стаите за секс — беше спечелил този спор, защото е боклук. Беше като да получиш награда, защото всички други са се отказали от надпреварата. Защото не искаха да са на пистата с такъв като теб.
Но все тая. Това с Елиз нямаше да продължи дълго, знаеше го от дъното на душата си. Въпросът бе кога и колко гадно щеше да свърши.
Ала дотогава той беше на линия. Абсолютно.
37
Рейдж почти би предпочел да го мрази.
Беше дошъл в къщата за аудиенции, готов да защити своята шелан и семейството си. Това бе нещо като война, а на бойното поле бе роднинската връзка срещу компетентността: бяха ли двама компетентни, небиологични осиновители по-добри от един не толкова компетентен, но биологически свързан потенциален родител? В края на краищата дори ако Рун имаше пари, определено нямаше да живее в толкова безопасен дом и среда, колкото Рейдж и Мери.
Така де, те двамата живееха заедно с Първото семейство.
А Рун беше необвързан, не особено образован и нямаше никакъв опит с деца на каквато и да било възраст.
Така че, да, Рейдж беше влязъл в библиотеката, готов за битка.
А ето че вместо това сега седеше срещу един опечален, почтителен и уравновесен вампир. И през цялото време му се щеше да може да открие нещо — каквото и да е, — което да не е наред с чичото на Бити.