Выбрать главу

— Значи — каза лорд Молнар — искате да разпитаме васалния лорд?

Главният съдия се забави няколко секунди, преди да отговори, и Вейлин видя по напрежението върху лицето му, че той разбира ужасната тежест на думите си.

— Да, мисля, че има основания за разпит.

Вратата на стаята се отвори рязко и влезе капитан Смолен. Застана мирно пред краля и отдаде чест.

— Намери го, а? — попита кралят.

— Да, ваше величество.

— В бардака или в двореца на червеното цветче?

Единственият признак на неудобство у капитан Смолен бе, че премигна два пъти.

— Първото, ваше величество.

— В състояние ли е да говори?

— Положи усилия да изтрезнее, ваше величество.

Кралят въздъхна и потърка уморено чело.

— Добре. Въведи го.

Капитан Смолен отдаде чест и излезе. Върна се след няколко секунди с мъж, облечен в скъпи, но оцапани дрехи. Мъжът вървеше с предпазливата стъпка на човек, който се притеснява, че може да падне всеки момент. Кървясалите му очи и нездравата бледност на брадясалото му лице говореха за няколкочасов запой. Изглеждаше над четирийсетгодишен, но Вейлин предположи, че е по-млад, състарен от пороците си. Мъжът спря до аспект Арлин, поздрави го с бегло кимване, а после се поклони дълбоко, но не особено стабилно на краля.

— Ваше величество. Както винаги, за мен е чест да ме повикате. — Вейлин долови акцента на мъжа: кумбраелски.

Кралят се обърна към писарите си.

— Нека бъде отбелязано, че негово благородие лорд Сентес Мустор, наследник на васалия Кумбраел и официален представител на кумбраелските интереси в двора на крал Янус, вече присъства. — Обърна безизразния си поглед към кумбраелеца. — Лорд Мустор. Как сте тази сутрин?

Лорд Ал Телнар изпръхтя развеселено.

— Много добре, ваше величество — отвърна лорд Мустор. — Вашият град винаги е бил извънредно любезен към мен.

— Радвам се. Естествено, познавате аспект Арлин. Този младеж е брат Вейлин Ал Сорна, наскоро върнал се от Мартишката гора.

Погледът на лорд Мустор бе предпазлив, когато се обърна към Вейлин. Кимна му официално, но тонът му си остана бодър, макар и насилен.

— Аха, воинът, който ми спечели десет жълтици на Изпитанието на меча. Добра среща, млади господине.

Вейлин кимна в отговор, но не каза нищо. Споменаването на Изпитанието на меча помрачи настроението му.

— Брат Вейлин ни е донесъл някои документи. — Кралят взе писмата от лорд Ал Генрил. — Документи, които пораждат въпроси. Вярвам, че вашето мнение за съдържанието им ще е от голяма полза за определяне на тяхната цел. — Вейлин забеляза моментното колебание у лорд Мустор, преди да пристъпи напред, за да вземе документите от ръката на краля.

— Това са разрешителни за свободно преминаване — каза той, след като прегледа листовете.

— И са подписани от баща ви, нали? — попита кралят.

— Ами… така изглежда, ваше величество.

— В такъв случай дали бихте могли да обясните как брат Вейлин ги е открил в трупа на един кумбраелски еретик в Мартишката гора?

Погледът на лорд Мустор се завъртя към Вейлин, кървясалите му очи внезапно се бяха изпълнили със страх. После се върна на краля.

— Ваше величество, баща ми никога не би дал документи с такава важност в ръцете на бунтовник. Предполагам, че са били откраднати по някакъв начин. Или пък фалшифицирани…

— Може би баща ви ще е в състояние да даде по-точно обяснение.

— Аз… не се съмнявам, че ще го даде, ваше величество. Ако благоволите да му пишете…

— Няма да благоволя. Той ще дойде тук.

Лорд Мустор направи неволно крачка назад, вече с ясно изписана на лицето уплаха. Вейлин виждаше, че ситуацията го смазва: лордът беше подложен на изпитание и не го бе издържал.

— Ваше величество — изломоти той. — Баща ми… не е правилно…

Кралят въздъхна раздразнено.

— Лорд Мустор, водил съм две войни срещу дядо ви и го смятах за много смел и хитър враг. Никога не съм го харесвал, но изпитвах голямо уважение към него и ми се струва, че би се радвал, че вече не е сред живите, за да види как внукът му пелтечи като развратен пияница, какъвто всъщност е, когато васалията му се намира на ръба на война.

Кралят вдигна ръка, за да повика капитан Смолен.

— Лорд Мустор ще бъде наш гост в двореца до второ нареждане — каза той. — Моля, ескортирайте го до подходящи покои и се погрижете да не го безпокоят нежелани посетители.