— Сестро, не исках да те обидя!
— А, хубаво! — рече тя и изведнъж грейна. — Ще си взема чантата. Няма да има нужда от охрана, макар че ще ми трябва някой да ми покаже пътя. — Повдигна вежда срещу Вейлин. — Ти не го знаеш, нали, братко?
Той се намръщи при спомена как бе отрекъл с пелтечене. Сержант Крелник се оказа прав: случаите на сифилис бързо изчезнаха и мъжете продължиха да са доволни, или поне толкова доволни, колкото е възможно след седмици тренировки под суровото наставничество на братята му. Вейлин предпочете да забрави да съобщи на аспекта за този инцидент, а по безмълвно съгласие той не се обсъждаше сред братята…
— Имаш ли нужда от нещо? — попита той Гилма сега. — Мога да пратя каруца до Дома на твоя орден за провизии.
— Засега запасите ми стигат. Билковата градина на инструктор Сментил много ми помогна. Той е такава душица. Учи ме на езика на знаците, виж. — Направи с пухкавите си, но чевръсти ръце поредица жестове, която се превеждаше горе-долу като „Аз съм досадна свиня“. — Това означава „Аз се казвам Гилма“.
Вейлин кимна с безизразна физиономия.
— Инструктор Сментил е талантлив учител.
Остави я с ранените и излезе навън. Навсякъде тренираха мъже, скупчени на групи около братя, които се мъчеха да им предадат за няколко кратки месеца умения, усвоявани в течение на цял живот. Тази задача понякога бе обезсърчаваща, наборниците изглеждаха ужасно мудни и тромави, невежи дори за най-основните принципи в боя. Дотолкова, че братята му се жалваха, когато им забрани да използват пръчката.
— Не можеш да научиш едно куче, без да го биеш — беше изтъкнал Дентос.
— Те не са кучета — отвърна Вейлин. — Не са и момчета, или поне повечето от тях. Наказвайте ги с допълнителни тренировки или слугинска работа, лишавайте ги от полагащата им се дажба ром, ако сметнете за нужно. Но никакъв пердах.
Полкът вече беше в пълен състав, числеността му бе нараснала с вербуваните от тъмницата мъже и стабилния приток от доброволци, които в съответствие с предсказанието на краля бяха привлечени към войнишкия живот от легендата за Вейлин, а някои даже бяха пропътували голямо разстояние, за да се запишат.
— Най-често къркоренето на корема на един мъж го кара да се запише във войската — отбеляза сержант Крелник. — Но тази пасмина, изглежда, жадува само за честта да служи под командването на Младия ястреб.
С течение на седмиците тренировките започнаха да си казват думата. Мъжете видимо заякнаха, подпомогнати от здравословното хранене, което мнозина от тях не бяха познавали досега. Стояха по-изправени и се движеха по-бързо, боравеха с оръжията си по-умело, макар че все още имаше много да учат. Галис Катерача скоро възстанови до голяма степен физиката си, а духът му бе приповдигнат от честите посещения в лагера на курвите. Превърна се в един от чешитите на полка, винаги с готова цинична забележка, която да изтръгне смях от другарите му, макар че бе достатъчно умен да си държи езика зад зъбите по време на тренировка. На братята може да им бе забранено да използват пръчката, но знаеха хиляда начина да причинят болка някому в хаоса на един спаринг. Вейлин беше най-доволен от дисциплината на мъжете — те рядко се биеха помежду си, никога не оспорваха заповед и нямаше опити за дезертьорство. Все още не бе заповядвал бичуване или бесене и живееше в ужас от деня, когато нямаше да има друг избор. „Войната ще бъде изпитанието“, реши той, като си спомняше ужасните месеци в Мартиш и многото мъже, които бяха предпочели да рискуват с бягство през гъмжащата от кумбраелци гора, вместо да прекарат още един ден в укреплението.
Намери Норта да преподава стрелба с лък на група от по-яките новобранци. След записването си всички войници минаваха през изпитание на стрелбището и повечето се оказваха негодни. Онези с по-зорко око се събираха в рота арбалетчици, но неколцина бяха показали достатъчно умения и сила, за да заслужават по-нататъшно обучение. Наброяваха само трийсетина души, но дори малък брой умели стрелци с лък щяха да са ценна придобивка за полка. Норта отново се оказа способен учител: всичките му подопечни вече можеха да забият стрела в центъра на мишената от четирийсет крачки, а един-двама можеха да повторят това постижение със скорост, която обикновено се проявяваше само от братя на Ордена.
— Недей да целуваш тетивата — каза Норта на един ученик, як мъжага, когото Вейлин помнеше от посещението си в тъмницата. Казваше се Брак или Бракс, прочут бракониер, преди горските пазачи на краля да го спипат да разфасова току-що убита сърна в Урлиш. — Изтегли стрелата зад ухото си, преди да я пуснеш.