Следобед излязоха на лов. Вейлин очакваше поредния безплоден опит, но не след дълго Белег надуши следа. Излая веднъж и заподскача през снега, а Вейлин се мъчеше да го настигне. Скоро откри причината: замръзнал млад елен, явно жертва на снощната буря. Трупът беше недокоснат. Белег стоеше до него и гледаше притеснено приближаващия Вейлин. Момчето изкорми елена, хвърли вътрешностите на Белег и се изненада от еуфоричната му реакция. Кучето изскимтя щастливо и излапа всичко, като тракаше с челюсти. Вейлин помъкна трупа към лагера, замислен за странната промяна в обстоятелствата. В рамките на един ден бе преминал от свирепо гладуване до изобилие. Разполагаше с повече храна, отколкото можеше да изяде преди инструктор Хутрил да се появи и да го върне в Ордена.
Нощта се спусна бързо, без облаци, а лунната светлина превърна снега в сребристо одеяло и разкри обширна гледка към звездната панорама. Ако Кейнис беше тук, щеше да назове всички съзвездия, но Вейлин познаваше само най-очевидните: Меч, Елен, Дева. Кейнис им бе разказал легенда, според която душите на първите Покойни бяха пратили звездите от Отвъдното като дар за поколенията, за да напътстват живите. Мнозина твърдяха, че могат да разчетат небесните послания, предимно хора по пазари и панаири, които гледаха да измъкнат някоя пара̀.
Чудеше се дали е от значение, че Мечът сочи на юг, когато чувството за нередност премина в ледена сигурност. Белег настръхна и вдигна леко глава. Нямаше мирис, нито предупредителен шум, но нещо не бе наред.
Вейлин огледа неподвижния храсталак. „Толкова тихо. Никой убиец не може да е толкова ловък.“
— Братко, ако си гладен, имам достатъчно месо — подвикна той. После сложи още няколко клона в огъня. След малко се чу скърцане на ботуши по снега и Макрил приклекна срещу него и протегна ръце към огъня. Не погледна Вейлин, но се намръщи на Белег и изръмжа:
— Трябваше да го убия тоя проклет звяр.
Вейлин се вмъкна в заслона и извади парче месо.
— Елен — каза и го подхвърли на Макрил.
Той го наниза на ножа си и направи стойка от камъни над огъня, след което разгъна постелката си на земята.
— Вечерта е хубава, братко — каза Вейлин.
Макрил изръмжа и изу ботушите си, за да си разтрие краката. Миризмата бе достатъчна, за да накара Белег да се надигне и да се отдалечи.
— Съжалявам, че брат Тендрис не е сметнал думите ми за достоверни — продължи Вейлин.
— Той ти повярва. — Макрил измъкна нещо между пръстите си, метна го в огъня и се чу пращене. — Той е истински човек на Вярата. Аз обаче съм подозрително копеле от простолюдието. Затова ме взима със себе си. Не ме разбирай неправилно, той е много способен, най-добрият ездач, когото познавам, и може да изтръгне информация от Отричащ преди да си издухаш носа. Но в някои отношения е наивен. Доверява се на вярващите. За него всички споделят неговите вярвания.
— А не твоите?
Макрил сложи ботушите си да съхнат до огъня.
— Аз ловувам. Търся следи, знаци, дири, мирис по вятъра, дъха на кръв, който следва убийството. Това е моята Вяра. Каква е твоята, момче?
Вейлин сви рамене. Подозираше, че откровенията на Макрил са капан, подмамващ го да сподели неща, които трябва да останат скрити.
— Аз следвам Вярата — каза той, като се постара да е убедителен. — Аз съм брат от Шестия орден.
— В Ордена има много братя, все различни и намиращи различни пътища във Вярата си. Не се залъгвай, че е пълен с религиозни мъже, които се молят на Покойните във всеки свободен момент. Ние сме войници, момче. Войнишкият живот е труден, с малко удоволствия и много болка.
— Аспектът казва, че има разлика между войник и боец. Войниците се бият за заплата или от лоялност. Ние се сражаваме за Вярата, войната е нашият начин за почитане на Покойните.
На лицето на Макрил се изписа тъжно изражение: сбръчкана космата маска на жълтеникавата светлина на огъня. Очите му загубиха фокус, насочени към неприятни спомени.
— Война? Войната е пълна с кръв, лайна и обезумели от болка мъже, които викат майките си, докато умират. В нея няма чест, момче. — Очите му помръднаха и срещнаха очите на Вейлин. — Ще го видиш, бедно малко копеленце. Ще видиш всичко.
Вейлин се почувства неудобно и добави нов клон в огъня.
— Защо преследвате момичето?