Вейлин се зачуди защо не бе осъзнал, че всички са издържали изпитанието. „Защото няма вкус на победа.“
— Просто не искаме да говорим за това, Дентос — каза той. — За нас не беше толкова лесно. По-добре да не говорим повече.
Шест момчета от другите групи бяха отпаднали и трябваше да се махнат. Видяха ги на сутринта, сгърбени фигури в мъглата, вървящи тихо към портата, нарамили скромните си вещи. Подсмърчането им се чуваше ясно. Не можеше да се определи кое от момчетата плаче — дали едно, или всичките.
— Аз със сигурност няма да плача — заяви Норта. Стояха на стената, увити в наметалата, и чакаха слънцето да прогони мъглата и да дойде време за закуска.
— Къде ли ще отидат? — зачуди се Баркус. — Дали въобще има къде?
— В кралската гвардия — отговори Норта. — Пълна е с отхвърлени от Ордена. Може би затова ни мразят толкова.
— Майната му — изръмжа Дентос. — Аз знам къде бих отишъл. Направо на пристанището. Ще се хвана на някой от търговските кораби, дето плават на запад. Чичо Фентис се върна оттам богат като цар. Коприна и лекарства. Единственият богаташ в историята на селото. Не че това му помогна. Пукна след една година от черна шарка, лепната от някоя пристанищна курва.
— Доколкото съм чувал, животът на корабите не е хубав — включи се Баркус. — Скапана храна, камшици, работа от сутрин до вечер. Все едно си в Ордена, ама без храната. Аз бих отишъл в гората и бих станал прочут разбойник. Ще си събера банда главорези, но няма да убиваме никого. Само ще обираме златото и бижутата, и то само на богатите. Бедните нямат нищо за крадене.
— Явно си го обмислил подробно, братко — сухо каза Норта.
— Човек трябва да има планове за живота. Ами ти? Къде би отишъл?
Норта се обърна към портата, все още забулена в сутрешната мъгла. На лицето му бе изписан невиждан досега копнеж.
— У дома — каза тихо той. — Просто ще си ида у дома.
5.
Около седмица след Изпитанието на познанието инструктор Солис ги отведе в обширно помещение встрани от двора, горещо и изпълнено с миризма на дим и метал. Вътре ги чакаше инструктор Джестин, рядко показващият се майстор ковач на Ордена. Беше едър мъж, излъчващ сила и увереност, скръстил ръце пред гърдите си, а косматото му тяло бе осеяно с десетки белези, причинени от пръски разтопен метал. Вейлин беше впечатлен от очевидната му мощ и се зачуди дали мъжът въобще ги е усетил.
— Инструктор Джестин ще изкове мечовете ви — каза Солис. — През следващите две седмици ще работите под негово ръководство и ще му помагате. Когато приключите с ковачницата, всеки ще има меч, който ще носи до края на службата си в Ордена. Запомнете, че инструктор Джестин не е щедър и прощаващ като мен, така че се дръжте добре.
После си тръгна и момчетата останаха сами с ковача. Мълчаха, докато той ги оглеждаше внимателно с яркосините си очи.
— Ти — посочи инструктор Джестин с дебелия си почернял пръст Баркус, който зяпаше към няколко наскоро изковани алебарди. — Бил си в ковачница и преди.
Баркус се поколеба.
— Баща ми… Израснах близо до ковачница в Нилсаел, учителю.
Вейлин погледна въпросително Кейнис. Баркус се придържаше стриктно към правилата и не споделяше за миналото си, така че бе изненадващо да разберат, че баща му е ковач. По принцип такива деца не попадаха в Ордена. Момче, което имаше бъдеще и занаят, нямаше нужда да търси нов живот.
— Виждал ли си как се кове меч? — попита инструктор Джестин.
— Не, учителю. Ножове, плугове, подкови, няколко ветропоказателя. — Той се засмя насила. Инструктор Джестин обаче дори не се усмихна.
— Ветропоказателят е труден за изработка. Не всички го умеят. Само майсторите ги правят, според правилата на гилдията. Да оформиш метала така, че да чува песента на вятъра, е рядко умение. Това го знаеш, нали?
Баркус извърна глава и Вейлин осъзна, че е смутен и дори засрамен. Между двамата бе преминало нещо, което останалите не разбираха. Беше свързано с ковачницата и ковашкия занаят, но Вейлин знаеше, че Баркус няма да проговори. И той си имаше тайни като останалите.
— Не, учителю.
— Това място — Джестин размаха ръце и посочи ковачницата, — това място е на Ордена, но принадлежи на мен. Тук аз съм крал, аспект, командир, лорд и учител. Това не е място за игра. Нито за шеги. Тук се работи и се учи. Орденът ви задължава да усвоите работата с метал. За да може да боравите истински с меча, трябва да познавате естеството на изработката, да сте част от процеса на създаване. Мечовете, които изковете тук, ще пазят живота ви и ще бранят Вярата. Работете добре и ще имате меч, на който може да разчитате, здрав и остър, способен да разсече кована броня. Ако не работите сериозно, оръжията ви ще се счупят в първото сражение и ще умрете.