Джонатан Келерман
Кръвна проба
(книга 2 от "Алекс Делауер")
На Фей, Джеси и Рачел както винаги с много любов
1.
Седях в съдебната зала и наблюдавах как Ричард Мууди понася лошата вест.
За случая се бе облякъл с полиестерен костюм в шоколадов цвят, светложълта риза, тънка вратовръзка и ботуши от гущерова кожа. Правеше гримаси, хапеше устната си и се опитваше да привлече погледа на съдийката, но тъй като тя упорито го отбягваше, накрая заби взор в ръцете си. Надзирателят в дъното на залата не откъсваше очи от Мууди. В резултат на моето настойчиво предупреждение той държеше на разстояние семейството му и стигна дотам, че провери Ричард за оръжие. Съдията Даян Сивиър1 бе младолика за петдесетте си години, с пепеляворуса коса и строго, но миловидно лице. Говореше спокойно и делово. Никога преди не бях стъпвал в нейния съд, ала бях слушал доста за нея. Преди да постъпи в правния факултет, била социален работник и след като прекарала десет години в съд за малолетни престъпници и шест години в съдийската колегия за семеен надзор, бе сред малцината съдии, които наистина разбираха проблемите на децата.
— Господин Мууди — рече тя, — искам внимателно да чуете онова, което ще ви кажа.
Мууди зае агресивна поза, наведе рамене, присви очи като кръчмарски побойник, но адвокатът му го смушка. Той се отпусна и едва-едва се усмихна.
— Чух показанията на експертите д-р Дескоф и д-р Делауер. Разговарях с децата ви. Наблюдавах и вашето поведение този следобед и изслушах нападките ви срещу госпожа Мууди. Разбрах, че сте подстрекавал децата да избягат от майка си, за да изиграете ролята на спасител.
Тя млъкна и се наведе напред.
— Вие имате сериозни душевни проблеми, господине.
Тя долови самодоволната усмивка, пробягнала по лицето на Мууди.
— Съжалявам, че ви се струва смешно, господин Мууди, защото всъщност положението ви е трагично.
— Ваша Светлост — намеси се адвокатът на Мууди.
Тя го пресече, като щракна златната си химикалка.
— Не сега, господин Дъркин. Днес достатъчно се наслушах на игра на думи. Стигнахме до същността и искам вашият клиент да обърне внимание.
Сетне отново погледна Мууди.
— Проблемите ви може и да са лечими. Искрено се надявам да е така. Не се съмнявам, че психотерапията е крайно наложителна, поне за голяма част от проблемите ви. Възможно е да се наложи да ви предпишат лекарства. За ваше добро и за доброто на децата ви се надявам, че ще получите лечението, от което се нуждаете. Моето разпореждане е да нямате по-нататъшен контакт с децата си, докато не видя заключението на психиатъра, че не представлявате опасност за себе си и за околните — когато смъртните заплахи и намеците за самоубийство престанат, когато се примирите с развода и сте способен да помагате на госпожа Мууди в отглеждането на децата. Успеете ли да го постигнете — а вашата дума няма да бъде достатъчна да ме убеди — господин Мууди, съдът ще призове доктор Делауер, за да състави график на ограничени и контролирани посещения.
Осъзнал присъдата, Мууди внезапно направи крачка напред. Надзирателят стана от стола си и моментално се озова до него. Мууди го видя, усмихна се кисело и тялото му се отпусна. По лицето му се стичаха сълзи. Дъркин извади носна кърпичка, подаде му я и възрази срещу посегателството върху личния живот на неговия клиент.
— Имате право да обжалвате, г-н Дъркин — каза Сивиър с равен глас.
— Госпожо съдия — сега вече говореше Мууди. Басовият му глас бе сух и напрегнат.
— Какво има, г-н Мууди?
— Вие не разбирате. — Той закърши ръце. — Тези деца са моят живот.
За миг помислих, че ще го скастри, но тя го погледна със състрадание.
— Напълно разбирам, господине. Разбирам, че обичате децата си, а животът ви е опустошен. Онова, което вие трябва да разберете — а това е смисълът на психиатричната експертиза — е, че децата не могат да носят отговорност за ничий живот. Това е твърде тежко бреме за едно дете. Те не могат да се грижат за вас — вие трябва да сте в състояние да се грижите за тях. А точно сега не сте.
Мууди понечи да каже нещо, но го сподави. Само поклати глава в знак на поражение. Върна кърпичката на Дъркин и се опита да спаси малкото останало му достойнство.
Следващият четвърт час премина в подялба на имуществото. Не ме интересуваше как се разпределя нищожния имот на Дарлийн и Ричард Мууди и бих си тръгнал, но Мал Уърти ми бе казал, че иска да говори с мен.