Графиъс подтичваше покрай нас и ми удряше дразнещи шамари. Радостно ми кудкудякаше какво тържество е подготвил в моя чест.
— Имаме нов апарат за халюцинации, който прави киселината да изглежда като детски аспирин, Алекс. Ще ти го инжектирам във вените с метендринов алкохол. Ще се почувстваш така, сякаш те потапят и те вадят от адския казан.
Имаше още много неща да ми каже, но речта му бе прекъсната от ненадейна и кратка оръдейна стрелба, която прекъсна тишината като симфония на гигантски жаби. Втората стрелба беше по-продължителна и очевидно идваше от мощно оръжие.
— Какво, по дяволите, става? — възкликна Графиъс, а мустачките му потрепнаха като нажежени жички.
Шествието спря.
От този момент нататък всичко изглеждаше сякаш ставаше на забързан кадър.
Небето загърмя. Бръмчащи перки и мъждукащи светлини щурмуваха падащия здрач. Над нас кръжаха два хеликоптера. От единия изгърмя глас през високоговорител:
— Говори агент Сийгъл от федералната Агенция за борба с наркотиците. Изстрелите бяха предупредителни. Обградени сте. Освободете д-р Делауер и легнете на земята по очи.
Повториха съобщението. Дори няколко пъти.
Графиъс започна да крещи нещо неразбираемо. Останалите сектанти останаха заковани на местата си и гледаха в небесата. Бяха толкова объркани, че приличаха на първобитно племе, открило ново божество.
Хеликоптерите се спуснаха ниско и разлюляха дърветата.
Агент Сийгъл продължи да повтаря командата си. Сектантите не я изпълниха и то не в знак на неподчинение, а защото бяха шокирани.
Един от хеликоптерите насочи към тълпата сигнален огън с високо напрежение. Светлината беше ослепителна. Докато сектантите си закриваха очите, нападението започна.
Десетки мъже, облечени с предпазни жилетки и носещи автомати, се приближаваха към поляните с безмълвната изпълнителност на мравешки воини.
Група нападатели изникна изпод виадукта. Секунди по-късно иззад главната сграда се появи втора. Водеха стадо унили сектанти, оковани с белезници. Трета група нахлу през полята и превзе катедралата.
Опитах да се отскубна, но Чернобрадият и Редкозъбият стискаха здраво като каталептици. Графиъс ме посочи и се запъна като магаре на лед. Изтича до мен и вдигна юмрук. Ритнах го с десния си крак и го уцелих право в капачката на коляното. Той извика и затанцува на един крак. Гигантите се спогледаха тъпо и не знаеха как да реагират. След секунди взеха решение. Бяхме заобиколени. Нападателите от виадукта бяха оформили концентрична окръжност около кръга на сектантите. Групата бе смесена — имаше агенти от отдела за борба с наркотиците, щатската полиция, околийски шерифи и поне един детектив от Лос Анджелис, когото разпознах — но всички действаха в унисон като калени воини.
Някакъв офицер от испански произход, с мустак подобен на Сапата22, изръмжа на сектантите да легнат по очи.
Този път всички се подчиниха моментално. Гигантите освободиха ръцете ми, сякаш бяха ударени от ток. Отдръпнах се и наблюдавах развоя на събитията.
Нападателите накараха сектантите да се разкрачат и ги претърсиха. На всеки пленник се падаха по двама полицаи. Щом ги претърсиха, сложиха им белезници и започнаха да ги изкарват от групата един по един като изнизвани от нишка мъниста. Прочитаха им правата и ги арестуваха под дулата на автоматите.
С изключение на Графиъс, който риташе и крещеше докато го отвеждаха, жените и мъжете от „Тач“ не оказваха никаква съпротива. Вцепенени от страх и объркване, те безропотно понасяха полицейските процедури и се влачеха към пленничеството в окаяно шествие, периодично осветявано от кръжащите хеликоптери.
Тежката врата към главната сграда се отвори и извади на показ нова порция пленяващи и пленени. Последен излезе Матиас, пазен от цяла фаланга полицаи. Вървеше вдървено, а устата му трепереше безумно. От разстояние цялата гледка приличаше на нямо видение от ада, защото грохотът на хеликоптерите заглушаваше останалите звуци.
Гледах как го отвеждат и когато земята отново утихна, осъзнах, че все още е горещо. Свалих якето и го захвърлих настрана. Тъкмо разкопчавах ризата, когато пристигна Майло в компанията на някакъв мъж с продълговато лице. Мъжът носеше сив костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка под защитната жилетка. Имаше военна походка. Това бе шефът на отдела за борба с наркотиците Севърин Флеминг.
22
Емилиано Сапата — мексикански борец против властта, който повел армия от мексикански индианци към успешно превземане на отнетите им земи. По-късно бива убит. — Бел.пр.