Докато изляза от капсулата и съблека костюма, той бе заспал. Устничките му, леко разтворени, нежно докосваха меката възглавница.
5.
На следващата сутрин карах на изток по булевард „Сънсет“. Небето бе нашарено с тънки, пухкави облачета. Мислех си за съня от предишната нощ. Същите призрачни, мрачни истории, които поразяваха спокойствието ми в нощния мрак в началото, когато започнах работа в онкологията. Мина цяла година, докато отпъдя онези демони. Сега обаче се чудя дали те въобще някога са си отивали, или са дремели скрити в някой ъгъл на подсъзнанието ми — винаги готови за нова пакост.
Светът на Раул бе побъркан. Хванах се, че съм възмутен от него, защото отново ме въвлича в тази лудница.
Децата не бива да се разболяват от рак.
Никой не трябва да боледува от рак.
Заболяванията, причинени от мародера рак, са крайният резултат от настъпила хистологична промяна в организма. Видоизменените клетки пакостници, станали необуздаеми, с растяща скорост нападат, разрушават и изтормозват тялото.
Пъхнах касетка на Лени Бро в касетофона с надеждата, че леещият се талант на китариста ще отвлече вниманието ми от полиетиленовите камери. Оплешивели дечица, малкото момченце с черните като смола къдрици и въпроса „Защо аз?“, прозиращ в очите му. Мимолетно и упорито, едно след друго пред очите ми се изнизваха лицата на множество болни деца, които бях виждал, лица, молещи спасение…
В това състояние на духа, приемах човешката свинщина, струпана по входния булевард на Холивуд като манна небесна, а полуголите проститутки бяха ни повече, ни по-малко добросърдечни, гостоприемни каруцари.
Пропътувах последния километър напълно вцепенен, паркирах „Севил“-а на докторския паркинг и минах през главния вход на болницата с наведена глава, като парирах нежеланите срещи и излияния.
Качих се в онкологичното отделение и вече бях извървял половината коридор, когато дочух скандала. Щом отворих вратата на камерата за лечение с ламинарен поток, силата на виковете се повиши.
Раул стоеше вътре с кървясали очи, готови всеки момент да изхвърчат от орбитите си. Беше обърнат с гръб към капсулите на болните и редувайки бърз испански и виещ английски крещеше на тримата пред него.
Бевърли Лукас притискаше към гърдите си папка, сякаш беше защитен екран. Ръцете й силно трепереха и папката постоянно подскачаше. Гледаше втрещено в една точка далече зад белия гръб на Мелендес-Линч, като хапеше устни в усилието си да не се задави от яд и унижение.
Широкото лице на Елън Бекуит имаше скования, ужасен вид на човек, хванат на тясно. Тя бе принудена да направи признание, но не беше убедена в престъплението си.
Триото завършваше висок, космат мъж с лице на хрътка и кривогледи полупритворени очи. Бялата му престилка нямаше копчета. Носеше я небрежно наметната върху изтрити джинси и евтина риза, някога стил „сайкаделик“7, а сега просто дрипава. Коланът му украсяваше огромна катарама върху която бе гравирана главата на индиански вожд. Краката му бяха големи, а пръстите им прекалено дълги, почти животински. Можах да ги разгледам, защото ги бе опаковал без чорапи в индиански мокасини — хуарачес. Лицето му бе с бледа кожа, гладко избръснато. Рошавата му коса, смесица от кафяво и тук-таме посивяло, висеше до раменете му. Около не особено чистия му врат бе овесена огърлица от морски раковини. Стоеше безучастно. Погледът под рунтавите вежди бе празен. Раул ме видя и спря тирадата си.
— Отишъл си е, Алекс.
Посочи празната капсула, която бях посетил преди по-малко от двадесет и четири часа. Леглото бе празно.
— Измъкнат е под носа на тези, така наречени професионалисти.
Той махна презрително с ръка към тримата.
— Защо не поговорим другаде? — предложих аз.
Черното момче от съседната капсула надничаше иззад прозрачната преградна стена и на лицето му бе изписано притеснение.
Раул не ми обърна внимание.
— Те го направиха. Преоблекли се като техници от отделението за облъчване и го отвлекли. Разбира се, ако някой бе проявил здрав разум да прочете болничната карта, щеше да проумее дали се препоръчват радиологични облъчвания и тогава може би щяха да предотвратят това… престъпление!
Точно в този миг той налетя на дебелата сестра и тя тутакси бе готова да се разреве. Високият мъж излезе от транса и се опита да я отърве.
— Не може да очаквате от една сестра да разсъждава като ченге.