— От онова, което чух, разбирам, че д-р Линч е изтъкнат човек — каза той със скептицизъм.
— Той е международно известен експерт по въпросите на детския рак.
Нов поглед към прозореца. На стената зад бюрото забелязах закачена диплома за бакалавърска степен по криминология от един държавен колеж.
— Рак. — Произнесе думата меко. — Жена ми бе болна от рак. Преди десет години. Изяде я като малък див гризач, преди да я убие. Докторите не ни казаха нищо. Криха се зад своя жаргон до края.
Усмивката му бе страховита.
— И все пак, не си спомням някой от тях да е бил като д-р Линч.
— Той е единствен по рода си, шерифе.
— Изглежда има проблеми с характера си. Какъв е — гватемалец?
— Кубинец.
— Същата работа. Латински темперамент.
— Онова, което е сторил тук, не е типично за него. Доколкото знам, никога не е имал проблеми със закона.
— Знам, докторе. Проверихме го в компютъра. Това е една от причините да бъда снизходителен и да го пусна под гаранция. Достатъчно основания имам да го арестувам — закононарушения, насилие, преднамерени вреди, сблъсък с полицай. Да не споменавам пораженията, нанесени от колата му върху тяхната врата. Но местният съдия не гледа на нещата по този начин и иска да го задържим до зимата, затова ще трябва да го откараме в Сан Диего. Ще стане доста объркано.
— Благодарен съм ви за проявеното снизхождение и ще заплатя всички щети.
Той кимна утвърдително, остави цигарата и се хвана за телефона.
— Уолт, напиши разписка за глобата на д-р Линч и включи сметката за щетите по вратата… не, няма нужда, д-р Делауер ще дойде и заплати за тях. — Погледна ме. — Приеми чека му, прилича на честен човек.
Когато остави слушалката, каза:
— Ще бъде солидна сума. Човекът е създал много проблеми.
— Сигурно се е травматизирал от известието за убийството на Суоуп.
— Всички бяхме травматизирани, докторе. Деветнадесет хиляди и седем души живеят в града, без да броим емигрантите. Всеки познава всекиго. Вчера знамето бе свалено наполовина в знак на траур. За всички ни бе жесток удар, когато малкият Ууди се разболя. А сега това…
Слънцето бе променило положението си и изцяло огряваше кабинета. Хутън примижа. Очите му изчезнаха под сламените вежди.
— Доктор Линч си е втълпил, че децата са тук някъде и ги измъчват.
Каза го, като изчакваше отговора ми. Чувствах се като на изпит и затова му го върнах.
— А вие мислите ли, че и дума не може да става за това?
— Готов съм да се обзаложа. Онези хора от „Тач“ са особняци, но не са криминални престъпници. Когато народът разбра кой е купил стария манастир, започнаха дяволски да роптаят. Наложи ми се да се правя на Уайът Ърп12 и да ги прогоня от града. — Засмя се сънливо. — Фермерите невинаги могат да проумеят положителното в един процес, затова ми се наложи доста да ги поучавам. В деня, когато те пристигнаха в града и практически се заселиха, имаше голяма съпротива. Тогава отидох при г-н Матиас и му изнесох урок по социология. Уведомих го, че е добре да не вдигат много шум около себе си, да подпомагат местния бизнес и от време на време да правят дарения на църковното настоятелство.
Точно това бе стратегията, описана от Сет Фиакър.
— Тук са от три години — без разрешително. Хората израснаха в мисленето си и свикнаха с тях. Когато реша, ги посещавам, така че всеки да знае, че там, зад онези порти не се извършва магьосничество. Те продължават да са толкова странни, колкото и първия ден. Но това е всичко. Странни, а не престъпници. Ако се извършваха престъпления, щях да знам за това.
— Има ли шанс Ууди и Нона да са скрити някъде наоколо?
Той запали отново и ме изгледа студено.
— Тези деца са отгледани тук. Те играеха по полето, ходеха по мръсните пътища и никога не бяха наранени. Само едно малко пътуване до вашия голям град и всичко се промени. Малкият град е като едно семейство, докторе. Ние не се избиваме помежду си, нито пък си отвличаме децата един другиму.
Подготовката и опитът му трябваше да са го научили, че именно в семействата бе полигонът, където се мътеше насилието. Не казах обаче нищо.
— Има и още нещо. Бих искал да го чуете, за да го предадете на д-р Линч. — Той застана прав пред прозореца. — Това е един огромен телевизионен екран. Името на шоуто е Ла Виста. Понякога е сапунена опера, в други случаи — комедия. Само веднъж бе екшън с приключение. Независимо какво е, гледам го всеки ден.
12
Легендарен каубой, познат и от едноименния филм. В края на миналия век заедно с тримата си братя се опълчват срещу бандитите, които тормозят хората в малко градче на Запада. — Бел.пр.