— Има още един психолог, който участва в делото. Д-р Лоурънс Даскоф. Живее в Брентууд. Офисът му е в Санта Моника.
Знаех наизуст номера на Лари и им го казах веднага.
— А какво ще кажеш за личния адвокат на Мууди? — попита Дел. — Ако този шут е решил, че му е оплескал делото, нищо чудно да е нападнал и него, нали?
— Вярно е. Името на човека е Дъркин. Емил или Елтън, или нещо подобно.
Неволна гримаса премина през лицето на детектива.
— Елридж — изфуча той. — Идиотът представяше бившата ми жена. Разказа ми играта.
— Ами добре тогава — засмя се Майло. — Ще имаш удоволствието да го разпиташ. Или да изкажеш съболезнованията си на вдовицата му.
Харди изръмжа нещо, затвори тефтера и отиде в кухнята. После тръгна да се обажда по телефона.
Екипът от криминалисти надникна през вратата. Майло ме потупа по рамото и отиде да говори с тях. Върна се след няколко минути.
— Открили са следи от автомобилни гуми. Доста са широки, като дамгосани. Имаш ли някаква представа?
— Мууди кара камион.
— Вече са проверили колелата му. Не съвпадат.
— Нищо друго не ми идва на ум.
— В камиона са открити още шест бидона с бензин, което доказва първата хипотеза. В същото време се губи смисълът. Той е щял да използва три бидона тук. Нека предположим, че е планирал степенуван ритуал за отмъщение — за всяка жертва по три бидона. Ако жертвите са минимум пет — ти и другият психолог, двамата адвокати и съдийката — това прави петнайсет туби с бензин. Останали са шест неизползвани, което пък значи, че девет вече са влезли в употреба. Без да броим тебе, означава, че вече са направени два опита. Ако е планирал да подпали и семейната къща значи не са два, а три. Дори числата да не са верни, е малко вероятно на теб да ти е бил определен повече бензин, отколкото на всеки друг. Което означава, че ти не си бил първата му цел. Защо стрелецът ще го преследва из града и ще чака чак третия опит, за да свърши работата?
Замислих се над ребуса.
— Единственото нещо, което ми идва на ум е, че мястото е доста уединено. Има много високи дървета, лесно е за един снайперист да се укрие.
— Вероятно — каза той скептично. — Ще изследваме ъгъла на автомобилните гуми. „Дамгосаният убиец“. Завладяващо! — Той започна да си гризе ноктите и ме погледна озадачено. — Имаш ли някакви врагове, за които не знам, приятелю?
Стомахът ми се сви. Попадна право в целта. Вече бях започнал сам да си мисля, че аз е трябвало да бъда жертвата…
— Само онези момчета от „Ла Каса де лос Ниньос“, дето ми разбиха челюстта, но те са зад решетките. Не знам за никой, който си ходи свободно по улиците.
— Както работи системата, никога не можеш да си сигурен, че не са ги освободили. Ще разследваме всеки един от тях.
Той пийна глътка кафе и се наведе напред.
— Не ми се иска да изострям страха ти, Алекс, но има нещо, което трябва да обсъдим. Спомняш ли си, когато ми позвъни за плъха и те накарах да опишеш Мууди, ти каза, че сте с почти еднакъв ръст и цвят на косите.
Кимнах замислено.
— През целия ден си бил у дома болен на легло. Някой, който е пристигнал по тъмно, не би могъл да знае това. Лесно би могъл да сбърка от разстояние.
Изчака за миг, преди да продължи.
— Не е приятно да се мисли за тази вероятност, но трябва да я имаме предвид. — Каза го с извинителен тон. — Все си мисля, че не е от аферата „Каса“. Какво ще кажеш за някой шут във връзка със случая Суоуп?
Замислих се за хората, с които се бях срещал през последните няколко дни. Валкроа, Матиас и онези от „Тач“. Хутън — дали „Ел Камино“-то на шерифа имаше широки гуми? Маймън, Брагдън, Кармайкъл, Рамбо, дори Бевърли и Раул. Никой не ми изглеждаше чак толкова подозрителен. Казах това на Майло.
— От всички най-много ми харесва онзи задник, канадеца. Той е първокласен изпълнител на отрицателни роли.
— Не съм убеден, Майло. Той бе възмутен от разпита и може да се е озлобил към мен. Но негодуванието не е повод за омраза, а който е изстрелял онези куршуми, го е направил кръвожадно.
— Ти ми бе казал, че се дрогира сериозно, Алекс. Знае се, че наркоманите стават параноици.
Сетих се какво ми бе казала Бевърли за Валкроа и зачестилото му лошо поведение. Повторих всичко на Майло.
— Ето откъде трябваше да започнеш. Лудост под въздействието на кокаина.
— Предполагам, че е възможно, но все още не ми изглежда вероятно. Не бях чак толкова важен за него. Във всеки случай приличаше на човек, който иска да избяга от реалността, някой, който само заплашва, но не би действал. От типа „миротворци“ от фестивала в Уудсток14.