— Такива бяха и семейство Мансън. Каква кола кара той?
— Нямам представа.
— Ще проверим в компютъра на пътната полиция, после ще пипнем приятелчето за разпит. Ще поговорим също и с останалите. Надявам се, че всичко ще се завърти около Мууди. Ако се позамислиш, май него лесно би могъл човек да го намрази.
Той стана и се протегна.
— Благодаря ти за всичко, Майло.
Махна с ръка.
— Нищо още не съм направил, за да ми благодариш. И вероятно няма да го направя самият аз. Налага ми се да пътувам.
— Къде?
— Във Вашингтон. Заради убийство с изнасилване. Саудитците държат една от онези мазни фирми за реклама в свои ръце. Вложили са милиони в телевизионни рекламни клипове, много са умни. Начинът, по който принц Стинки ги използва, отново ще ги изкара наши врагове. По този случай оказаха натиск от най-високо място да го оставим да се изниже от града и да го предпазим от обвинението и цялата публичност. Департаментът няма да разреши да се измъкне по този начин, защото престъпленията му бяха прекалено дивашки. Но арабите продължават да натискат и на политиканите ще им се наложи доста да поработят.
Той поклати глава с отвращение.
— Вчера двама с кафяви униформи от Държавния департамент дойдоха при нас и ни измъкнаха с Дел на обяд. Три мартинита и изискана кухня бяха последвани от идиотски брътвежи за енергийната криза. Оставих ги да дрънкат, а после им тикнах под носа снимки на момичето, убито от Стинки. Почти щяха да се издрайфат върху специалитета „Кок о вен“15. Същият следобед поисках да отлетя за Вашингтон за по-нататъшни разговори.
— Ще бъде чудна гледка — ти и пълна стая с бюрократи. Кога заминаваш?
— Не знам. На повикване съм. Може утре, а може и вдругиден. Ще пътувам в първа класа. Не ми се е случвало през целия ми нещастен живот.
Погледна ме угрижено.
— Най-малкото Мууди е вън от играта.
— Да — въздъхнах. — Ще ми се да се бе случило по друг начин.
Сетих се за Ейприл и Рики, как ли щяха да го приемат? Ако се окаже, че Конли е убил баща им, трагедията ще бъде пълна. Всеки отделен случай си има предистория — острие, чието бодване предизвиква трагични последствия в бъдещите поколения.
Харди се върна от кухнята и докладва.
— Можеше да е по-лошо, отколкото е всъщност. Половината от къщата на Дъркин е обвита в дим. Той и жена му са получили изгаряния втора степен и затруднения в дишането, но ще оживеят. Уърти имал противопожарна инсталация и се е усетил навреме. Той живее в „Палисадс“, голямо имение с много дървета. Няколко са изгорели.
Местата за криене ставаха повече. Майло ме погледна многозначително. Харди продължи да говори.
— Къщите на съдийката и Даскоф са недокоснати — вероятно можем да предполагаме, че тубите в камиона са били предназначени за тях. Ще изпратя униформени полицаи да проверят офисите им.
Ричард Мууди бе завършил съсипания си живот в пламъците на болната си страст. Майло подсвирна и отново разказа хипотезата си за предполагаемо предумишлено убийство, чиято жертва трябваше да съм аз. Харди видя някакъв смисъл в нея, но с това не успя да оправи състоянието на духа ми.
Те ми благодариха за кафето и станаха. Харди напусна къщата, а Майло изостана назад.
— Можеш да останеш тук, ако желаеш, защото криминалистите имат още много работа навън. Но решиш ли да се преместиш, също няма да е лошо.
Прозвуча повече като съвет, отколкото като разрешение.
Долината бе изпълнена със сигналните лампи на полицейските коли, стъпки и тихи разговори. Бях в безопасност, засега. Но полицията нямаше да остане вечно тук.
— Ще се изнеса за известно време.
— Ако искаш да дойдеш у дома, предложението все още е валидно. Рик ще бъде на повикване през следващите няколко дни и ще бъдеш на спокойствие.
Помислих за миг.
— Благодаря, но наистина искам да съм сам.
Каза, че разбира, доизпи мътилката от кафето и дойде по-близо до мен.
— Виждам блясъка в очите ти и това ме безпокои, приятелю.
— Добре съм.
— И все пак, искам да се оправяш.
— Няма за какво да се притесняваш, Майло, наистина.