— Алекс, спомняш ли си протокола ЦОМП?
— Смътно. „Циклофосфамид“… ъ-ъ… „Меторексат“ и „Преднизон“, нали? Забравих „О“-то какво беше.
— Много добре. „Онковин“. Ние го преоткрихме за лечение и на „Не-Ходжкин“. Действа прекрасно, когато го комбинираме с „Интратекал Меторексат“ и облъчване. Осемдесет и един процент от болните получават облекчение за тригодишен период и продължаване на живота. Това сочи националната статистика. При моите пациенти числото е по-високо — над деветдесет процента. Наблюдавам голяма група деца между пет и седем години, които се чувстват великолепно. Помисли за това, Алекс. Болест, която преди десетилетие убиваше буквално стопроцентово, сега е потенциално лечима.
Светлината в очите му блесна още по-силно.
— Фантастично!
Храната пристигна. Той си сервира две шункови рулца, разряза ги на фини късчета и се зае систематично да ги поглъща. Приключи много преди аз да съм преполовил хлебчето си. Сервитьорката наля прецедено кафе със сметана. Раул потупа устните си и премахна въображаеми трошици от мустаците си.
— Забележи. Употребих думата „лечима“. Няма вече свенливи приказки за удължаване срока на живот. Ние победихме тумора на Уълмс, справихме се и с рака на Ходжкин. Сега е ред на „Не-Ходжкиновата“ липома.
Междувременно завършена бе дисекция на трето рулце, а частите му изпратени също така методично при другите. Той направи знак на сервитьорката за още кафе. Когато тя се отдалечи, каза:
— Това не е истинско кафе, приятелю. То си е само една топла отвара. Майка ми знаеше как да приготвя кафе. Един от прислужниците ни, стар негър, мелеше зърната на ръка, много ситно. Меленето му е майката на хубавото кафе.
Той отпи още малко и бутна чашата настрана. На нейно място пое тази с водата и я изпразни на един дъх.
— Заповядай у дома и ще ти направя истинско кафе.
Мина ми мисълта, че съм работил с този човек три години, познавах го от двойно повече, но никога не бях виждал дома му.
— Някой ден може би ще приема поканата ти. Къде живееш?
— Недалече от тук. Кондо он Лос Фелис… Жилището е малко, но когато някой живее сам, по-добре е да опростява нещата, съгласен ли си?
— Предполагам, че е така.
— Ти също живееш сам, нали?
— Свикнал съм. Живея с прекрасна жена.
— О, добре, добре.
През черните му очи сякаш премина облак.
— Разкажи ми за Суоуп. Какви са проблемите ти с тях?
— Възможно най-лошите, Алекс. Те отказват лечението. Желаят да заведат момчето вкъщи и да го оставят бог знае кому.
— Мислиш ли, че са холистици3?
Той потръпна.
— Възможно е. Те са провинциалисти, идват от Ла Виста, малко градче близо до границата с Мексико.
— Познавам областта. Там хората се занимават със земеделие.
— Да, така мисля. По-важна е близостта до провинция Летрил. Бащата е фермер или овощар. Глупав човек, винаги се опитва да прави впечатление. Предполагам, че някога се е занимавал малко с наука… Обича да произнася биологични термини. Огромен, здраво сложен мъж, малко над петдесетте.
— Старичък, за да има петгодишно дете.
— Да. Майката е в края на четиридесетте. Чудя се дали детето не е плод на някаква грешка. Може би именно чувството за вина ги подлудява. Нали разбираш, самообвиняват се за този рак и всичко останало.
— Не е необичайно. — Имал съм, макар и рядко, случаи, когато в семейството преживяват кошмарно откриването на рак у детето им. Част от кошмара е, че „виновните“ родители се самобичуват с въпроса „Защо точно аз?“. Или непрекъснато си повтарят: „Трябваше да направя това… Защо не направих онова…“. Това не е разумен процес. Повечето родители успяват да го преодолеят.
— Разбира се, в конкретния случай би могло да се търси и друга причина — разсъждаваше хипотетично Раул, — възрастни яйчници и т.н. Е, хайде стига догадки. Нека продължа. Докъде бях стигнал? А, да, г-жа Суоуп. Ема. Една мишка. Дори раболепна. Бащата е шефът. И едно малко допълнение — сестра на около деветнайсет.
— Кога е поставена диагнозата на момчето?
— Официално преди няколко дни. Местният участъков лекар взел проба за изследване от разширения стомах на детето. Известно време то имало болки, а през последните пет дни — настинка. Участъковият лекар изпитвал съмнения (което говори много добре за един провинциален доктор). Не се задоволил с наличната апаратура за изследване и изпратил пробите тук. Трябваше да извършим екстензивен тест, да повторим физическите и кръвните проби, БЮН, пикочна киселина, костен мозък от две различни места, имунодиагностика, направихме всичко според изискванията на протокола „Не-Ходжкин“. Успяхме да го установим едва преди няколко дни. Локализирахме заболяването, няма метастази. Проведох диагностична среща с родителите, казах им, че прогнозата е добра, защото туморът не се е разпространил. Те попълниха необходимите документи, че дават съгласие за лечение и бяхме готови да започнем. Напоследък момчето развива повторяеми инфекции и в кръвта му открихме пневмоцистит. Затова го поставихме в „Ламинарния поток“, като планирахме да го държим там през първия етап на химиотерапията, а после да проверим как работи имунната му система. Случаят изглеждаше лесен за разрешаване. Но точно преди началото на лечението колегата Оджи Валкроа ми се обади, и ми съобщи, че родителите са загубили кураж.
3
Холистици — привърженици на учение, което определя лечение за цялото тяло, а не за конкретната болест. — Б.пр.