Стаите на долния етаж бяха доста скромно обзаведени, стените — лишени от картини или снимки. Овална черга покриваше пода на дневната. Диванът явно бе купуван от магазин за употребявани стоки. Имаше и два сгъваеми алуминиеви стола. Столовата бе превърната в склад за мукавени кашони, пълни със стари вестници и подпалки за печка. Спални чаршафи се използваха вместо пердета.
На горния етаж имаше три спални, обзаведени бедничко с овехтяла мебел и метални легла с пружини. Само стаята, която вероятно е била на Ууди, носеше някакъв гостоприемен дух. До леглото имаше кутия с детски играчки, по стените — плакати на супергерои.
Тоалетката на Нона бе покрита със стъклени шишенца от парфюми и лосиони. Дрехите в гардероба й бяха предимно джинси и младежки блузки. Единственото изключение бе едно късо заешко сако от типа, използван от холивудските проститутки, за да правят впечатление, както и две по-елегантни рокли — червена и бяла. Чекмеджетата й бяха препълнени с найлонови опаковки и бельо и облицовани с домашно направено саше. Но както и долните помещения стаята й бе лишена от емоционален заряд, нямаше лично присъствие. Нямаше дневници, любовни писма или сувенири. В най-долното чекмедже на скрина открих смачкани парченца от тетрадка. Бяха кафяви и доста стари, а написаното в тях — многократно едно и също: „По дяволите Мадронас“ — приличаше на наказание.
Спалнята на Гарланд и Ема напомняше оранжерията. Имаше две единични легла с нощно шкафче помежду им. Цялото свободно място на пода бе заето от кашони. Отворих гардероба. Дрехите на родителите бяха съвсем безлични, предимно в сиви и кафяви цветове и с десетилетие извън модата.
На тавана над гардероба имаше малка вратичка. Открих сгъваема стълбичка, скрита между едно зимно палто и някаква рокля, измъкнах я и я разпънах достатъчно, за да мога да притисна силно горната врата. Отвори се с бавно въздушно свистене, а стълбичката автоматично се върна в предишната си форма. Нагласих я отново и се качих.
Таванът бе върху цялата площ на къщата, почти сто и двайсет квадратни метра. Помещението бе преобразувано в библиотека, макар и не много елегантна. По четирите стени бяха закачени полици от шперплат. От същото евтино дърво бе направено и бюрото. Пред него имаше метален сгъваем стол. Подът бе покрит с един пръст прах. Огледах се за друг вход към стаята, но не видях. Прозорците бяха малки и покрити с паяжини. Вратата на пода бе закрепена с планки, занитени една към друга.
Прекарах светлината по томовете, подредени по лавиците. Преобладаваха биологическите, градинарските и нашумели издания все на тази тема. Изключение правеше течението на списание „Рийдърс Дайджест“ с трийсетгодишна давност и една касета с „Нешънъл Джиографик“19. Имаше стотици брошури от съюза на градинарите в Ривърсайд и печатницата на федералното правителство. Купища с писма за поръчки бяха прилежно подредени в каталог. Видях пълен комплект „Енциклопедия на плодовете“ с кожени корици, печатана във Великобритания през 1879 година с цветни литографии — ръчна изработка. Събирани бяха огромни количества университетски издания за патологията при растенията, биологията на почвата, поддържане на горите, генно инженерство, ръководство за отглеждане на дървета в Калифорния. Пълна колекция от списание „Градинарство“, копия от патенти на изобретатели на селскостопанско оборудване.
Четири от лавиците, които се намираха най-близо до бюрото, бяха натъпкани със сини папки с пружинки, номерирани с римски цифри. Извадих том I. Върху корицата пишеше 1965 година. Вътре имаше осемдесет и три страници доста блед ръкописен текст. Почеркът на автора бе много нечетлив — разкривен и с обратен наклон. С една ръка държах фенера, а с другата разгръщах страниците. Накрая успях да разчета един пасаж.
19
„Рийдърс Дайджест“ и „Нешънъл Джиографик“ — популярни американски издания с научнопопулярна тематика. — Бел.пр.